Решение № 152 от 02.02.2011 г. по търг. д. № 51/2010 г.

    Анотация

    Въпрос
    За субективните предели на отговорността по чл. 213, ал. 1 КЗ.


    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :
    ЛЮБКА ИЛИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ :
    РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА, МАРИАНА КОСТОВА

    при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 51 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

    Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение №235 от 7.08.2009г., постановено по в.гр.дело №4598/2009г. на С. градски съд, въззивна колегия, IV д. отделение, с което е отменено решение №II-I-55 от 6.02.2009г. по гр. дело №19094/2008г. на СРС, 52 състав, и е отхвърлен искът на З.[фирма] - София срещу [фирма] - София за сумата от 1362.87 лв. - изплатено обезщетение на застрахования по имуществена застраховка за вредите причинени му от наводнение от 7.08.2007г. на ап. №12, намиращ се в[населено място], бул. "В." №190, ет.6, обезсилено е решението по иска на [фирма] срещу [фирма] - София и е оставен без разглеждане същият иск. С решението касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски от 127.25 лв.

    В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение относно приетото от съда, че чл. 213 КЗ има предвид само отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД и че от субективните предели на регресната отговорност са изключени лицата, чиято отговорност е обективна - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Искането е за постановяване на решение, с което да се уважи предявения срещу [фирма] иск за сумата от 1362.87 лв. Претендира за направените по делото разноски.

    Ответникът [фирма] и третото лице помагач [фирма] - София не са взели становище по основателността на касационната жалба.

    Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за субективните предели на отговорността по чл. 213, ал. 1 КЗ с определение от №410 от 25.05.2010г., въпрос решен в противоречие със съдебната практика.

    Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение след преценка на данните по делото и заявените от касатора основания в съответствие с правомощията по чл. 293 ГПК , приема следното:

    С решението си от 6.02.2009г. СРС е уважил иска на З. "ДЗИ Общо застраховане" , сега [фирма], срещу [фирма] в претендирания размер, за изплатено обезщетение по имуществена застраховка на застрахованото лице Т. И. С. от[населено място] за причинени му вреди в жилището, следствие на наводнение от апартамента над неговия, собственост на ответника. Обратният иск на [фирма] срещу [фирма] е отхвърлен като неоснователен. СРС е приел, че съгласно чл. 54 ЗЗД регресното вземане възниква с плащане на обезщетението от отговорния за чужди действия, каквито доказателства ищеца по обратния иск не е представил. Въззивният съд е отхвърлил главния иск и е оставил без разглеждане обратния. В съобразителната част на решението си СГС е приел, че съгласно чл. 213 Кодекса за застраховането/КЗ/, с плащане ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини