Решение № 151 от 09.12.2014 г. по търг. д. № 1970/2013 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Може ли да се приеме, че неизправността на ищеца е достатъчно условие, за да се отхвърли иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД, без да е направена преценка за изправността на ответника а ако и двете страни са неизправни, може ли всяка от тях едностранно да развали договора?

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА, РОСИЦА БОЖИЛОВА

При участието на секретаря Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1970/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №34 от 21.01.2013г. по гр.д. 1097/12г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 436 от 19.07.2012г. по т.д. 987/11г. на ПОС, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.55, ал.1 пр.3-то ЗЗД за сумата 38716лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 27.12.2011г. до окончателното изплащане.

Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.87,ал.1ЗЗД, поради това, че съдът едностранно е разглеждал единствено поведението на ищеца, както и неговата неизправност, но не е коментирал неизправността на противната страна по договора, като от неизправността и на другата страна може да бъде изведено валидното му разваляне по правилото, че ако и двете страни са неизправни всяка от тях може да развали договора.В тази насока подробно е развито разбирането на страната, че по делото е доказано, че противната страна не е предприела никакви действия по изпълнение на договорните си задължения.

Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Г. К. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.

С определение №177 от 10.03.2014г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №436 от 19.07.2012г. по т.д. №978/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което са били отхвърлени, предявените от настоящият касатор против [фирма]- [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.88 ЗЗД, ал.1 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с оглед сключения между страните анекс №2 от 16.08.2011г. към договора от 22.05.2011г. е бил удължен срока за доставяне на стоката от ответника по спора, ищецът от своя страна е поел задължение да заплати транспортни разходи и допълнителна част от цената. Това негово задължение е следвало да бъде изпълнено до 16.08.2011г. – датата на сключване на анекса. И тъй като същият не е изпълнил, той е неизправна страна, а изявлението му за разваляне на договора не е произвело действие, тъй като е направено преди изтичането на удължения срок за доставката. Поради това, че към изложените от ищеца основания за разваляне на договора, не било включено и твърдяно неизпълнение на писмено поети задължения, а то се е основавало само на непредставяне на документи, гарантиращи, че срока на доставката ще бъде спазен,като такива задължения не са поемани с анекса, то изводите за неоснователност на иска по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на първата инстанция са споделени, а и изрично на основание чл.272 ГПК решаващият състав е препратил към мотивите на първата инстанция.

С оглед допускане на решението до касационно обжалване е поставен въпроса – „Може ли да се приеме, че неизправността на ищеца е достатъчно условие, за да се отхвърли иска по чл.55,ал.1 вр. чл.87 от ЗЗД, без да е направена преценка за изправността на ответника а ако и двете страни са неизправни, може ли всяка от тях едностранно да развали договора“.

С решение №201/09г. по гр.д. 2596/08г. на Софийски апелативен съд е мотивирано, че ако и двете страни са неизправни, то всяка от тях може едностранно да развали договора, включително и с исковата молба. Същото е прието и с решение №125 по гр.д. 640/09г. на Великотърновски апелативен съд .

Настоящия състав на ВКС на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното:

За да иска връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр.3-то ЗЗД, ищецът следва да е установил надлежно упражнено право на разваляне на договора. С оглед обратното действие на развалянето- арг. чл.88, ал.1 ЗЗД, негова основна правна последица е липсата на основание за задържане на вече даденото по договора. Или дефинитивно, развалянето на договора е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно право, породено от двустранен договор, чието насрещно задължение другата страна не изпълнява- арг. чл.87, ал.1 ГПК. От тук следва, че неизпълнението на задължението на една от страните само по себе си не е основание за преустановяване на договора, нито е уредено като основание за освобождаване на съконтрахентите от задълженията им. Когато е настъпила изискуемост на престациите и на двете страни и задължението на всяка една от тях не е обусловено от изпълнението на другата, а изпълнение не е предложено и в хода на процеса, следва да се счита че и двете страни са неизправни. Въпреки това, обаче договорната връзка се запазва и продължаването й като обективно състояние, препятства страните, да реализират правните последици, свързани с преустановяване на облигаторната връзка. Чл.87, ал.1 ЗЗД, / като основен регламент на развалянето на договорите/ не поставя изрично условие страната, която разваля договора да бъде изправна, като се акцентира на качеството й на кредитор в облигационната връзка. От синалагматичната природа на двустранния договор,изразена чрез пряката функционална връзка между насрещните задължения, следва, че всеки е и кредитор и длъжник едновременно,от което се извежда и възможността всяка от страните, независимо, че не е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно договора.

От изложеното следва, че при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията и в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно.

С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение №201/09г. по гр.д. 2596/08г. на Софийски апелативен съд и решение №125 по гр.д. 640/09г. на Великотърновски апелативен съд .

По основателността на касационната жалба:

Между страните е сключен договор за продажба на 23.06.2011г., като ответникът по спора [фирма] – [населено място] се е задължил да достави безшевни тръби със съответният сертификат за качество, описани по вид, количество, асортимент и качество франко склад на ищеца [фирма] в [населено място], в срок от 20 работни дни, считано от изпълнение на поетото от ищеца задължение да заплати 50% от цената на стоката авансово. Такъв превод за сумата 38716лв. е бил извършен на 24.06.2011г. На 14.07.2011г. стоката не е била доставена, т.е. поетото задължение по договора не е било изпълнено. Установено е, че с оглед така подписания договор ищецът,на който е била възложена след конкурс, обществена поръчка, сключва договор с „Т. С.“ на 05.07.2011г., със срок за изпълнение 132дни. Той е поддържал, че именно, с оглед този договор е приел да бъде удължен срока за доставяне на стоката от ответника, който е поискал удължаването му до 15.08.2011г. Така на 22.07.2011г. е подписан анекс към договора, в който се променя срока за доставяне на стоката – до 15.08.2011г. Договорените тръби отново не са доставени и при така удължения срок. Подписан е нов анекс на 16.08.2011г., с който е променен както срока за доставка – 04.09.2011г., така и цената на тон тръби, а също е договорено и заплащане на допълнителен аванс до 65 % от цената. При тези фактически данни, правно необосновано, въззивният съд не е разгледал и отчел направените от ищеца волеизявления с писмо от 19.08.2011г., с което е поискал да му бъдат предоставени писмени доказателства, че стоката е поръчана като конкретна доставка, както и датите на двата транша и писмен отговор, с който отново са поискани доказателства за това, че договорът ще бъде изпълнен от ответника. Решаващият състав е възприел изявленията като претенция по изпълнение на договора, за която не е налице валидно насрещно поето задължение. Предвид, обаче поведението на ответника, и неяснотата за купувача доколко, продавача има готовност да изпълни, неизпълнението на задължението на купувача за депозиране на остатъка от договорената част от цената – над 50 % до 65% ,съобразно установеното с анекс №2 е напълно оправдано и намира своето правно основание в нормата на чл.90, ал.2 ЗЗД. Или тези обстоятелства е следвало да бъдат преценени от състава на въззивния съд, с оглед цитираната норма, даваща право на страната да не изпълни своето задължение, освен ако не й се предостави надлежно обезпечение. Още повече, че тя е тази, която е престирала по договора, макар и по-малко от договореното, срещу което не е получила насрещно стока. Действително, упражняването на това специфично право по чл.90, ал.2 ЗЗД не обуславя възможност за едностранно разваляне на договора,т.е. ищецът не е постигнал извънсъдебно разваляне с изявлението си от 23.08., но като материалноправна последица от упражняването му е изпадане на страната, срещу която то се упражнява в забава, като упражняващия възражението се освобождава от собствената си забава. Това правно положение не е променено и с настъпване на падежа на поетото с анекс №2 задължение на продавача за доставяне на тръбите. Следователно към момента на подаване на исковата молба, ищеца е бил изправна страна по договора, доколкото не е получил надлежно обезпечение по смисъла на чл.90, ал.2 ЗЗД, нито чрез изпълнение в договорения срок ответника се е освободил от забавата. Следователно, развалянето на договора, при пълно неизпълнение на продавача е предприето от купувача с подаване на исковата молба.Съгласно задължителната за съдилищата практика, която настоящият състав споделя / напр. решение №178от 12.11.2010г. по т.д. 60/10г. на ВКС, II т.о. и др./ правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява и с исковата молба, с петитума, на която се претендират последиците от развалянето при установени предпоставки по чл.87 ЗЗД, като развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящ срок. В случая, правно необосновано, с оглед изложеното, съставът на въззивният съд е приел, че въпреки претенцията на страната за реституция на даденото по договора и установения факт за липсата на намерение и възможност за изпълнение у противната страна по договора, че облигационната връзка продължава да обвързва страните. Както вече бе мотивирано договорът е развален с исковата молба с оглед неизправността на ответника към този момент, поради което и иска по чл.55, ал.1 ЗЗД като правна последица от развалянето следва да бъде уважен. Или ответникът следва да бъде осъден да върне получената част от цената на стоката.

Ответникът е въвел възражение за прихващане, валидно прието от първостепенния съд за сумата общо 34749.95лв.- от които 2000лв. – разходи за телефонни обаждания- контакти с чужбина, за уговаряне доставката на тръбите, 20000лв.-съставляващи дадено капаро на фирмата подизпълнител „А. С.“ -96 АД и 12749.95лв.- определени от ответникът като дължима търговска печалба в размер на 15 %, която са щели да реализират, ако [фирма] бил изпълнил задълженията си по договора. Това възражение следва да бъде разгледано поради уважаване на иска по чл.55,ал.1, пр.3-то ЗЗД. [фирма], чрез пълномощника си е поддържал, че така заявеното като насрещно дължимо и подлежащо на прихващане,съставлява обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на ищеца на процесния договор. Следователно, основателността на тези претенции е обвързана с установяване на виновно неизпълнение на противната страна на договорно поетите задължения и произтичащите в пряка причинна връзка от това поведение вреди, но доколкото по делото е установено пълно неизпълнение от страна на Б.“ О., за което дружеството отговаря и с оглед вече мотивираната неговата неизправност към момента на разваляне на договора, то следва да се приеме, че същият не установява наличие на насрещно вземане за вреди. Извън това, по така заявените претенции не са ангажирани каквито и да било доказателства за настъпване на така твърдяните вреди и пропусната полза. Единствените доказателства- фактура от 16.08.2011г. с изпълнител „ А. С. – 96″,за доставка на ТСБ С 20тр. 28х3 на стойност 91000лв. и срок за доставка – 36 седмици и представения кредитен превод за аванс в размер на 20000лв. – които именно се претендират като насрещно дължими и подлежащи на прихващане, не установяват твърдяното за наличие на такава вреда, поради недоказаната им относимост към процесното облигационно правоотношение – с фактурата не е установена идентичност на договореното между страните и договорените от ответника с едноличния търговец тръби, а освен това и срокът за изпълнение – 36 седмици, с оглед датата на фактурата – 16.08.2009г. не е съответен на определения срок за доставка в процесния договор – 04.09.2009г. С оглед изложеното и поради неустановена дължимост на насрещните вземания, възражението за прихващане е неоснователно.

По тези съображения, решението следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е било потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения иск по чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД и на основание чл.193, ал.1 ГПК вместо него постановено друго, с което този иск бъде уважен.

На основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, така както ги е поискал по реда на чл.80 ГПК, като възнаграждението за двама адвокати следва да бъде разделено на равни суми за всеки от тях и се присъди само за един адвокат съобразно императива на 78,ал.1 ГПК, или общо следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2713лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №34 от 21.01.2013г. по гр.д. 1097/12г. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 436 от 1.07.2012г. по т.д. 987/11г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.55, ал.1 пр.3-то ЗЗД, предявен от [фирма] – [населено място] против [фирма] – [населено място] за сумата 38716лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 27.12.23011г., до окончателното изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.

ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 38716лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – заплатена цена на отпаднало основание – развален договор сключен между страните на 23.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 27.12.23011г., до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски пред всички инстанции в размер на 2713лв.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми