Решение № 139 от 25.01.2012 г. по търг. д. № 678/2010 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Може ли да се иска на отпаднало основание връщане на авансово платената цена по развален, поради длъжниково неизпълнение договор?

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 27.09.2011година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА, МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 678 /2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [община] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 325 от 14.04.2010 год., по гр.д.№ 33/2010 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 07.04.2009 год., по гр.д.№ 1360/2008 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, в качеството му на ищец срещу [фирма] иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 17 392.80 лв..

Касаторът поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение, излагайки съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.

В писменото си становище, депозирано по делото ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и.

С определение № 230/ 08. 04. 2011 год., постановено по настоящето т.д.№ 678/2010 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а именно:може ли да се иска на отпаднало основание връщане на авансово платената цена по развален, поради длъжниково неизпълнение договор е в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 1/79 год. и решение № 138/2009 год., по т.д.№ 357/2009 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, съгласно която, когато договорът може да се счита за развален, поради неизпълнение от страна на длъжника, вкл. с волеизявление, имплицитно съдържащо се в исковата молба, предмет на връщане в хипотезата на отпаднало основание е и авансово платената от кредитора сума, като в тежест на ответника по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е да докаже, че основанието за получаване на извършената престация, респ. на задържането и от негова страна съществува.

Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.291, т.1 ГПК, намира:

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че извършеното от ищеца – [община] плащане на сумата 17 392.80 лв. е в изпълнение на задължението му на купувач по валидно сключен между страните неформален договор за доставка на периферни устройства за компютър, поради което е изграден правен извод, че елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, даващ право на последния да иска възстановяване на извършената престация, когато е дадена на отпаднало основание, не са осъществени.

Позовавайки се на приетите за установени по делото факти досежно начина, по който е релазирана доставката на процесната стока и въведената от законодателя доказателствена тежест по предявения иск на посоченото основание, решаващата инстанция е счела, че в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, като доставчик, водещо до възникване на субективното преобразуващо право на ищеца да развали договорната връзка между страните чрез едностранно волеизявление по общия установен в ЗЗД ред.

Изложени са съображения, че отсъствието на обективирано в издадените от доставчика фактури за периода м.II-м.VI.2007 год. възражение от страна на ищеца, в качеството му на купувач, с което последният да е оспорил получаването на вписаната в счетоводните документи стока и последвалите същите банкови преводи на отразените в тях суми изключват основателността на въведеното с исковата молба твърдение за разваляне на договорната обвързаност между съконтрахентите, поради неосъществена доставка, обуславящо правото на неоснователно престиралия да иска връщане на даденото обратно чрез специалния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, което от своя страна е довело и до допусната от съда грешка при формиране на вътрешното му убеждение.

За да е налице третият фактически състав на неоснователното обогатяване, уреден с нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало правоотношението, с оглед на което е престирал и което оправдава предприетото от него разместване на имуществени блага, същото впоследствие е отпаднало с обратна сила.

В случая от представените в хода на делото платежни нареждания, както и от неоспореното заключение на вещото лице по допусната съдебно – счетоводна експертиза е безспорно, че по силата на валидно сключен неформален договор за търговска продажба / доставка/ на периферни устройства за компютър ищецът [община] е заплатил на ответника сумата 17 392.80 лв., представляваща общата стойност на издадени му от последния в периода м. февруари 2007 год.- м. юни 2007 год. данъчни фактури, но не е заприходил описаните стоки като дълготрайни материални активи, поради неосъщественото им реално предаване от доставчика.

Вярно е, че последният – [фирма] е осчетоводил така издадените данъчни фактури по дебита на сметка 411 „Клиенти“ с начисления ДДС, но доколкото по делото липсват доказателства, съобразно въведената с чл.127 ГПК/ отм./, при действията на която норма се е развило въззивното производство, доказателствена тежест, че търговските му книги са редовно водени, то законовото правило на чл. 55, ал.1 ТЗ не може да бъде приложено, за да се приемат извършените счетоводни записвания като косвено доказателство, установяващо изпълнението по договора – предаване доставената стока на купувача, както необосновано е счел Софийски апелативен съд.

Същевременно в последователната си практика, израз на която са и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения на второ търговско отделение : № 46/ 2009 год., по т.д.№ 454/2008 год. и № 62/25.06.2009 год., по т.д.№ 546/2008 год., които настоящият съдебен състав изцяло споделя, ВКС поддържа, че фактурата нито е основание за плащане на цената, нито е елемент от фактическия състав на търговската продажба, а като частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство, удостоверява материализираното в нея изявление на своя издател, с обвързваща съда доказателствена сила, само ако то съдържа неизгодни за същия факти, какъвто не е разглежданият случай.

Видно от заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза само данъчна фактура № [ЕГН] / 27.03.2007 год. , от приложените фактури – в оригинал и заверено от оригинал ксерокс копие, съдържа име, фамилия и подпис под реквизита „получател“ за купувача – [община], а останалите – едностранно съставени от ТД- доставчик са с вписано МОЛ за ищеца, но без подпис от лицето, да е приел описаната стока.

Следователно, освен, че по делото липсват доказателства именно лицето Т. Иванова, подписала единствения счетоводен документ от името и за сметка на купувача, да е надлежно оправомощена да оформя съответната счетоводна операция по предаване и приемане на доставената стока, то липсата на подпис за „получател“ в останалите издадени от ответника фактури, въз основа на които е извършено плащането, както е посочено и в решение № 62/2009 год., по т.д.№ 546/ 2008 год. на II-ро т.о. на ВКС, изключва възприемането им за годни доказателства, удостоверяващи изпълнението на договора от доставчика чрез осъществените фактически действия по получаване на стоката от [община] и като не е съобразила изложеното въззивната инстанция е постановила неправилен съдебен акт.

Обстоятелството, че извън приложените фактури, които са оспорени от ищцовото ЮЛ, по делото липсват доказателства, вкл. косвени, въз основа преценката на които да се приеме, че доставчикът въобще е предприел изпълнение на задължението си по договора, обуславя правен извод, че твърдението в исковата молба за осъществено от страна на купувача авансово плащане, срещу което не е получил насрещна престация се явява основателно.

Претендирайки връщане на дадените по тези фактури суми обратно, поради неоснователното им получаване от ответника, като се позовава на неосъществената от него доставка, ищецът всъщност имплицитно с исковата молба въвежда и волеизявлението си за разваляне на процесния договор.

Затова обстоятелството, че длъжниковото неизпълнение, за което не само няма данни, но и не е въведен довод да е невиновно, се явява годно да породи целените от страната, правеща волеизявлението за разваляне последици, основание, обуславя правен извод, че в случая предпоставките на чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД са налице – ищецът е доказал както осъщественото от него плащане по договора, така и отпадане с обратна сила на договорната връзка между страните, но ответникът не е установил с допустимите от ГПК доказателствени средства, че основанието за получаване и задържане на извършената в негова полза престация съществува към релевантния за спора момент.

Водим от изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва изцяло да бъде отменено. Доколкото в случая не е необходимо повтаряне на извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия,нито извършване на нови такива по делото, то на осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК възникналият между страните правен спор следва да бъде решен по същество, като заявената искова претенция, основана на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде уважена за сумата 17 392.80 лв., ведно със законната лихва върху същата, начиная от датата на исковата молба- 22.11.2007 год. до окончателното и изплащане.

На ищеца [община], на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени направените и своевременно поискани деловодни разноски по делото, възлизащи общо на сумата 2 318 лв., от които 578 лв. д.т. за касационното производство и 1740 лв. -възнаграждение за ползваната адвокатска защита.

Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 325 от 14.04.2010 год., по гр.д.№ 33/2010 год. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма], със седалище [населено място] да заплати на ОБЩИНА С. сумата 17 392.80 лв./ седемнадесет хиляди триста деветдесет и два лева и осемдесет ст./, дадена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 22.11.2007 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски, възлизащи общо за всички инстанции на 2 318.00 лв./ две хиляди триста и осемнадесет лева/, от които 578 лв. -държавна такса за касационното производство и 1 740 лв – възнаграждение на адв. Ал.Г. за ползваната адвокатска защита в процеса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми