Решение № 138 от 05.11.2012 г. по търг. д. № 1085/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ. Гаранционния фонд?

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател:
Таня Райковска

Членове:
Дария Проданова, Тотка Калчева

при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1085 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 790 от 22.06.2009 год. по гр.д.№ 1704/2009 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 22.05.2008 год. по гр.д.№ 2195/2006 год. на Софийски градски съд.

Ответницата по касация В. Й. М., чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

К. контрол е допуснат за произнасяне по въпроса „Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Гаранционния фонд“.

Производството по делото е спряно, поради висящността на производството по тълк.д. № 1/2010 год. на ОСТК и е възобновено след постановяването на ТР № 2 от 06.06.2012 год. по него.

Като взе предвид доводите на касаторите и извърши на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд е бил сезиран от В. Й. М. с иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 25000 лв. и иск с правно основание чл.84 ал.3 ЗЗД – законната лихва върху посочената сума от датата на деликта – 10.01.2003 год. и до окончателното плащане.

Твърдението на ищцата е, че в резултат на ПТП на 10.01.2003 год., настъпило по вина на Ц. Д. С. – правоспособен водач на л.а.“Мерцедес“ е починал В. С. Г. с когото тя е живяла от 1984 год. на съпружески начала и от съвместното им съжителство е роден синът им С. Г.. По отношение на С. е налице приключило наказателно производство в рамките на което са били предявени от В. М. и С. Г. граждански искове. Тези искове са били уважени за по 25000 лв. Няма спор, че ЗК“Л. И.“ има качеството на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил. Твърдението на ищцата е, че липсва плащане от страна на делинквента и това обстоятелство не е оспорено в рамките на настоящето производство.

Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ЗК [фирма] следва да бъде ангажирана за исковата сума, ведно със законната лихва от датата на деликта. До същият извод е стигнал и въззивния съд, поради което е потвърдил решението на СГС.

С приемането на ТР № 2/06.06.2012 год. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по поставения правен въпрос и произнасянето му съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването и уважаването на пряк иск срещу застрахователя.

Произнасянето по правния въпрос обуславя и произнасянето по основателността на касационната жалба. В настоящия случай, обстоятелството, че делинквента не е заплатил присъденото обезщетение, е безспорно. Като е потвърдил решението на първоинстанционния съд и е приел, че искът на В. М. е допустим и основателен, съставът на САС е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответницата по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 6000 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК, който не е оспорен от касатора.

Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на I т.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 790 от 22.06.2009 год. по гр.д.№ 1704/2009 год. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на В. Й. М. сумата 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Avatar
Дария Проданова е родена на 2 март 1957 г. в с. Дерманци, обл. Ловеч.Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г.В периода 1983-1984 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1985 до 1987 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От 1989 г. до 1992 г. е съдия в Пети софийски районен съд, в периода 1992-1998 г. работи като съдия в Софийския градски съд, а от 1998 до 1999 г. е съдия в Софийския апелативен съд. От 1999 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2012 г. е председател на Първо търговско отделение.На 14.01.2016 г. е избрана от ВСС за зам.-председател на Върховния касационен съд.Владее руски език.