Решение № 134 от 11.11.2011 г. по търг. д. № 61/2011 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Допустимо ли е приемането и разглеждането от първоинстанционнния, респ. въззивния съд на възражение за прихващане с насрещно вземане, произхождащо от същото превозно правоотношение, при положение, че ответникът е предявил същото искане с искова молба, и то е предмет на разглеждане в друго исково производство?

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:
ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове:
ДАРИЯ ПРОДАНОВА, ТОТКА КАЛЧЕВА

при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 61 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник Б. Г. срещу въззивно решение от 30.09.2010 г. по в. гр. д. № 1352/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 3573/2008 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 3464,14 лв., съставляваща дължима цена по договор за автомобилен превоз от 26.07.2007 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/. Според жалбоподателя, съдилищата по съществото на спора са допуснали съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като са отказали да приемат и разгледат направено от ответника в съдебното производство възражение за прихващане с насрещно вземане, произхождащо от едно и също превозно правоотношение и това действие съставлявало отказ от правосъдие. Основните доводи са основани с процесуалното право на защита на ответника срещу първоначалния иск, включително и с възражение за прихващане, с което се цели отхвърляне на иска. Касаторът счита, че в случая фактът на вече предявен иск за вземането, основано на констатирани частични липси при превоза на стоките, и съществуването на висящо съдебно производство по този иск на жалбоподателя [фирма] срещу [фирма], не съставлява процесуална пречка същото вземане да бъде въведено в следващо /настоящото/ съдебно производство между страните под формата на възражение за прихващане от ответника.

Оплакванията в касационната жалба се поддържат в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касатора юрисконсулт Б. Г..

Ответникът по касационната жалба – [фирма] [населено място] не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

С определение №470/23.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е приемането и разглеждането от първоинстанционнния, респ. въззивния съд на възражение за прихващане с насрещно вземане, произхождащо от същото превозно правоотношение, при положение, че ответникът е предявил същото искане с искова молба, и то е предмет на разглеждане в друго исково производство“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното :

[фирма], [населено място] в качеството си на превозвач е предявило срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 4 680 лв. – цена по договор за автомобилен превоз от 26.07.2007 г.

За да постанови обжалваното въззивно решение, с което са потвърдени фактическите и правни изводи на първостепенния съд за основателност на иска за заплащане на превозната цена по договор за превоз, въззивният съд е приел, че превозвачът е извършил превоза на стоки от Х. до България, установен с три броя товарителници СМR № 161670, 1070746 и 797216, и че ответникът в качеството си на товародател не е изпълнил задължението си да заплати уговорената превозна цена в размер на 3464,14 лв.

По отношение на направеното от ответното дружество възражение за прихващане, въззивният съд е потвърдил процесуалните действия на първоинстанционнния съд за недопустимост на това защитно средство. Аргументацията за отказа е свързана с образувано преди настоящото исково производство, на друго гражданско дело № 1556/2007 г. на СГС по искова молба на товародателя – ответник в настоящото производство, с която е заявил спрямо ищцовото дружество същите претенции по основание и размер, както тези по възражението за прихващане – за констатирани частични липси при осъществяване на превоза в размер на 14 586,36 евро.

Правните изводи на съдилищата се основават на нормата на чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./, като според въззивния съд, ответникът ще получи разрешение по спора в самостоятелното исково производство и непроизнасянето по възражението за прихващане съответства на процесуалните правила и не съставлява отказ от правосъдие. Счетено е, че настоящото производство във връзка с възражението за прихващане не следва да се спира, тъй като дори и с оглед спецификата на правоотношението, съгласно чл. 23, т. 4 от Конвенция СМR, не е налице връзка на преюдициалност между двете дела.

Обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при произнасяне по повод въведено от ответника пред първостепенния съд възражение за прихващане.

Не е налице противоречива съдебна практика относно забраната за паралелна висящност на две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане по смисъла на чл. 95 ГПК /отм./, като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Въведения отвод за висящ процес, макар и имащ абсолютен характер не води до извод за абсолютност на правилото, тъй като ищецът би могъл да извърши действия по разпореждане с правото си на иск, което да предизвика и прекратяване на вече образуваното исково производство. Дали при отвод за висящ процес същото правило е приложимо и при произнасяне по допустимостта на въведено възражение за прихващане с вземане на ответника, за което вече е образувано осъдително исково производство – така поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, с оглед неговия предмет и процесуални възможности за защита.

В случая не без значение е и факта, че материалноправните отношения между страните се регулират от нормите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ и в частност чл. 23, т. 4, където е въведено изискване за приспадане от цената на превоза на констатираните частични липси.

Безспорно е, че правоотношенията по главния иск, предмет на настоящото съдебно производство се основават на сключен между страните на 26.07.2007 г. договор за автомобилен превоз, като ищецът, в качеството си на превозвач е въвел твърдения в исковата молба за извършен превоз на стоките и за неплащане от страна на товародателя на уговорената превозна цена. Ответникът по иска – товародател [фирма] е предприел процесуално действие за защита срещу иска, като е противопоставил възражение за прихващане с визираната по-горе сума, съставляваща стойността на констатирани частични липси, установени при получаване на стоките, предмет на договора за превоз.

Не се е спорило, че по отношение на претенцията за частичните липси той вече е предявил иск срещу [фирма], за което е образувано и е висящо съдебно производство по гр. д. № 1555/2007 г. на СГС. /приложени искова молба и удостоверение от съответния съд за движение на делото/.

Настоящият съдебен състав счита за неправилно изразеното от решаващия съд становище за недопустимост на възражението за прихващане.

При предявено възражение за прихващане като самостоятелно защитно средство във висящо производство, съдът е следвало да съобрази наличието на присъщите му изисквания за валидност и прикрепения към него ефект и да го разгледа. При надлежно направено искане за съдебна компенсация, съдът следва да установи доколко са налице условията за прихващане – правото на прихващане и наличието на изискуемо вземане на ответника. След като ответникът своевременно е упражнил защитата си срещу претенцията за заплащане на превозната цена, изисквайки компенсиране с негово вземане, основано на същото превозно правоотношение, за констатирани частични липси на товара, за съда е съществувало задължение да се произнесе в мотивите на решението по предмета на възражението за прихващане.

Само при тази хипотеза, след произнасяне с решението по възражението за прихващане, насрещното право на ответника става предмет на сила на пресъдено нещо /чл. 221, ал. 2 ГПК, отм./. След приключване на производството по делото, при преценка на разрешаването на възражението за прихващане, съдът, пред който е висящо делото по предявения от жалбоподателя осъдителен иск, би следвало да прецени и зачете силата на пресъдено нещо и съответно да прецени значението му за правилното разрешаване на спора. Още повече, че чл. 23, т. 4 от Конвенцията маркира връщане изцяло на превозната цена при цялостна липса на стоката и пропорционално, когато има частична липа, пред каквато хипотеза сме с оглед твърденията по възражението.

Изложеното до обуславя извод за неприложимост на чл. 95 ГПК /отм./, предвид ограничението за прилагане на процесуалните норми по аналогия, както и за допустимост на едновременната висящност на делата по възражението за прихващане и по осъдителния иск за същото вземане на ответното дружество. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /Решение № 193 от 18.12.2009 г., ВКС, ТК, II т. о./. Затова и касационната жалба се явява основателна, а въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по възражението за прихващане.

Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, пр. трето ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на въззивно решение от 30.09.2010 г. по в. гр. д. № 1352/2010 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми