Решение № 133 от 27.12.2013 г. по търг. д. № 526/2012 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Валидно ли е и поражда ли последици между търговеца и прокуриста правоотношението произтичащо от договора за вътрешни отношения между тях, при неупълномощаване на прокуриста в предписаната от закона форма, когато прокуриста е изправна страна по договора?

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА, МАРИАНА КОСТОВА

при секретаря Милена Миланова, изслуша докладваното от съдията Костова т. д. №526 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл. 290 ГПК и сл.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. П. от [населено място], чрез адв. К. К. за отмяна на решение № 120 от 17.04.2012г., постановено по т.д. № 133/2012г. на Старозагорския окръжен съд. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 21 и чл. 23 ТЗ/ и е необосновано. Твърди, че в пълно противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано въззивният съд е приел договорно неизпълнение на задълженията на прокуриста. Поддържа, че в съдебно заседание на 18.10.2011г. е направено изявление от представителя на ответника, че неоспорва факта, че ищецът е работил в дружеството. Назначената съдебносчетоводна експертиза е установила редовно водене на счетоводните книги при ответника относно всички твърдени от ищеца вземания, същият е бил вписан в регистъра като прокурист, поетапно му е било увеличавано възнаграждението с анекси, а след прекратяване на договора му е издадено удостоверение обр. УП-3 за работата му като прокурист, което да му послужи за пенсиониране. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно и уважаване на предявените искове, заедно с разноските по делото. В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът [фирма], чрез адв. С. Ч. – АК Стара З., в писмен отговор на касационната жалба счита решението на Старозагорския окръжен съд за правилно и прави искане да бъде оставено в сила. Ответникът не изпраща представител в открито съдебно заседание. Не е направено искане за присъждане на разноски.

С определение № 395/24.04.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С влязлото в сила решение по т.дело №649/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване „валидно ли е и поражда ли последици между търговеца и прокуриста правоотношението произтичащо от договора за вътрешни отношения между тях, при неупълномощаване на прокуриста в предписаната от закона форма, когато прокуриста е изправна страна по договора“, а именно, че възнаграждението на прокуриста се дължи не по силата на упълномощителната сделка, а по силата на договора, който урежда вътрешните им отношения с произтичащите от това права и задължения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

По силата на упълномощителната сделка пълномощникът има право да действа от името на търговеца, с последици за него, но за пълномощника не възниква задължение да упражнява представителната власт. По нея не възниква задължение за търговеца да заплаща възнаграждение на прокуриста. Такова задължение възниква със сключения между търговеца и прокуриста договор и по силата на този договор прокуристът е задължен да извършва това за което е овластен. В чл. 23 ТЗ се посочва, че отношенията между прокуриста и търговеца са уреждат с договор, без да се конкретизира характера на договора. В правната теория и съдебна практика се сочи, че договорът може да е трудов или граждански. Договорът е винаги възмезден /чл. 21, ал. 1 ТЗ/. По силата на това второ правоотношение, възникват взаимни права и задължения между страните. Прекратяването на упълномощаването е основание за прекратяване на прокурата, но не е основание за прекратяване на договорното правоотношение, защото двете правоотношения имат за свой източник различни юридически факти – едностранна сделка и договор. Отнемането на представителната власт, без да се прекрати договорното правоотношение, може да превърне прокуриста в обикновен служител на търговеца или негов довереник, по договор за поръчка / Г., Коментар на търговския закон, кн.1, стр.152/. Следователно порока на упълномощителната сделка не влияе на действителността на договора по чл. 23 ТЗ, с който са уредени вътрешни отношения между търговеца и прокуриста. Вписването на упълномощителната сделка на прокура в търговския регистър е от значение за третите лица, съгласно чл. 24 ТЗ.

В случая ищецът И. Н. П. от [населено място] е предявил иск по чл. 79 ЗЗД срещу [фирма] – [населено място]. Договорът, в който е инкорпорира упълномощителна сделка – чл. 2 и чл. 3, не е с нотариална заверка на подписа на търговеца и по този въпрос спор между страните няма. Претенциите са за неизплатени възнаграждения по чл. 8, изр. първо от договора и анексите към него, обезщетение за прекратяване на договора по чл. 13, обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни, съгласно чл. 17 от договора и неизплатено допълнително възнаграждение в размер на 7.33 % от печалбата на дружеството, съгласно чл. 8, изр. 2 от договора. Старозагорския районен съд е приел, че доказателствата по делото установяват изпълнение на задълженията на ищеца по договора за управление и е уважил предявените искове по т.1, т.2 и т.4 и частично по т.3 от исковата молба. В частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата от 2 863.70 лв. до претендираните 3 471.30 лв. за два неизползвани платени дни за 2010г. и осем неизползвани платени дни по т.3 от исковата молба, решението поради необжалването му е влязло в сила. Направил е извод, че факта, че упълномощителната сделка не е в предписаната от закона форма, не се отразява на действителността на договора по чл. 23 ТЗ, прекратяването му не води до прекратяване на прокурата и като самостоятелен договор произвежда права и задължения за страните, които са го сключили.

Според Старозагорският окръжен съд не може да е налице договор по чл. 23 ТЗ за уреждане на отношенията между прокуриста и търговеца, ако не е налице валидно упълномощаване на прокуриста в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Счел е, че договора разкрива между страните мандатни правоотношения и е определил правната кавалификация на иска по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 280 ЗЗД. След самостоятелна преценка на доказателствата по делото въззивният съд е отменил осъдителното решение на районния съд и е отхвърлил исковете по съображения, че ищецът не е доказал изпълнение на задълженията си по договора за мандат и обема, в който са изпълнени, поради което не му се дължи възнаграждение и обезщетение по чл. 13 при прекратяване на договора. Искът за присъждане на обезщетение за неползване на неприсъствени работни дни е отхвърлен по съображения, че договорът не е трудов, поради което не са приложими разпоредбите на КТ и поради обстоятелството, че в договора не е уговорено как ще се урежда заплащането на неползваните неприсъствени дни.

В обжалваната част решението е частично неправилно.

Предмет на спора са изпълнението на правата и задълженията на страните по облигационния договор, в който е инкорпорирана упълномощителна сделка по чл. 21 ТЗ. За действителността на облигационния договор законът не изисква специална форма, поради което неоснователни са доводите на ответника за недействителност на договора и анексите към него. Анализът на отделните му клаузи, свързани с престацията, както и с правата и задълженията на страните по правоотношението не разкриват белезите на трудов договор. В раздел IV , наименуван „Възнаграждение на прокуриста“ страните са уговорили, че съгласно решение на ОС на съдружниците от 1.03.2007г., възнаграждението на прокуриста се определя на 1200 лв.месечно, което се дължи до 10 число на следващия месец, както след всяка тримесечие се изплащат допълнително 7.33% от реализираната печалба за тримесечието. В чл. 7, ал. 2 раздел трети „Права и задължения на търговеца“ изрично е посочено, че търговецът е длъжен да заплаща на прокуриста в уговорените размери и срокове възнаграждението, без да са посочени допълнителни изисквания. Или, отчитайки характера и съдържанието на конкретните договорни клаузи следва, че възнаграждението се дължи за осъществените на действия на управление, конкретизирани в т.3, раздел II „Права и задължения на прокуриста“, а не за извършени конкретни действия и сключени сделки. Ищецът трябва да получава възнаграждение помесечно, което означава, че плащането на фиксираното възнаграждение по размер на определена дата не е било обвързано с доказване на определени конкретни действия, предхождащи определения период, за който би се дължало възнаграждението.

Към договора има сключени анекси от 1.11.2007г., 1.02.2008г. и 1.04.2008г. Представено е решение на ОС на съдружниците, с което управителят е упълномощен да сключи граждански договор за прокура с ищеца. Няма спор, че договорът е прекратен с предизвестие на дружеството, считано от 31.03.2011г., за което е съставен протокол изх.№6 от 31.03.2011г., подписан от представител на търговеца и ищеца.

Решението е необосновано.

Представените по делото писмени доказателства – удостоверение за пенсиониране, издадено от дружеството търговец, в което е посочено, че ищецът е заемал длъжност прокурист за времето от 5.03.2007г. до 30.03.2011г., протокол от 1.12.2010г. за взето решение от ОС на съдружниците на [фирма] за намаляване на възнаграждението на прокуриста И. П. на 300 лв. и да не се изплащат допълнителните 7.33% по чл. 8 на договора за прокура, фишове за изплатена заплата, са доказателства в подкрепа на направеното в съдебно заседание изявление на представителя на търговеца, че ищецът е работил в дружеството, както и на твърдението на ищеца в исковата молба, че е изпълнявал задълженията си по договора. Срещу свършената работа дружеството е изпълнявало насрещното си задължение да заплаща месечно възнаграждение. Вземането за възнаграждение по чл. 8 на договора касае периода м.9 2009г. до м. 3.2011г. Назначената съдебно счетоводна експертиза, след справка в счетоводството на дружеството, е дала заключение за размера на изплатеното, частично платеното и неизплатено възнаграждение на ищеца, като за исковия период от време неизплатеното възнаграждение възлиза в размер на 13 196.60лв., частичен иск 6500 лв. При определяне на дължимото възнаграждение не се взема предвид решението на ОС от 1.12.2010г. тъй като договорът за управление е двустранен и ищецът не е дал съгласие за намаление на договореното възнаграждение. Основателна е претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 1620 лв. по чл. 13 на договора. Съгласно цитираната клауза при прекратяване на договора с писмено предизвестие от търговеца, той дължи заплащане на обезщетение за един месец. Начина на определяне на размера на обезщетението е посочен в чл. 14 на договора- от начисленото възнаграждение за последния пълен месец, през който са изпълнявани задълженията. След приспадане на Д. дължимото обезщетение е в размер на 1620 лв. Видно от заключението на в.л. П. К. претендираното допълнително възнаграждение, като процент от реализираната печалба от дружеството за 2007г. и 2008г., след приспадане на Д. , както и изплатената на ищеца сума от 2881лв. възлиза на 4000лв., в какъвто размер е предявен иска. Неоснователна е претенцията за изплащане на обезщетение за неползван платен отпуск. Договорът не е трудов и по аналогия не могат да се прилагат разпоредбите на КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Страните не са уговорили обезщетение и начина на определянето му, така както страните са уговорили заплащане на обезщетение при едностранно прекратяване на договора за прокура. По изложените съображения искът за сумата от 2863.70 лв. се явява неоснователен. В тази част решението на ОС като правилно ще следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност. Искът е предявен на 22.06.2011г. Вземането по чл. 8, изр. първо от договора е периодично и се погасява с кратката погасителна давност / чл. 111, б“в“ ЗЗД/. В този смисъл е ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС/. Най -старото претендирано вземане за възнаграждение е от м. септември 2009г., с падеж м. октомври 2009г. и към 22.06.2011г. тригодишната давност не е изтекла. Към датата на подаване на исковата молба не е изтекла и давността по чл. 110 ЗЗД по отношение на вземането за печалба за 2007г., тъй като в основата на договора за управление стои договора за поръчка. Не е погасено вземането по чл. 13 на договора, тъй като е станало изискуемо от 31.03.2011г.

В заключение обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за неизплатено възнаграждение, предявен като частичен в общ размер от 6500 лв., за месеците 09.2009г., м.10. 2009г., м.03. 2010г., м.04. 2010г., м.05.2010г., м.07.2010г. м.09.2010г., м.12.2010г., м.01.2011г., м.02.2011г. и м.03.2011г., в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 1620 лв. обезщетение за прекратяване на договора, за сумата от 2000 лв. за 2007г. и 2000лв. за 2008 г., претенция по т.8 от договора. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването или повтарянето на съдопроизводствени действия, претенциите ще следва да бъдат уважени, така както се посочи по -горе. В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 17 от договора за сумата от 2863.70 лв. решението като правилно ще следва да бъде потвърдено. Искането за лихва е основателно от датата на исковата молба 22.06.2011г.

По отношение на разноските:

След компенсация ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1530.69 лв., при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №120 от 17.04.2012г., постановено по в.т.дело № 133/2012г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение, в частта, с която са отхвърлени претенциите на И. Н. П. от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по договор от 5.03.2007г. за възнаграждение по чл. 8 на договора в общ размер 6500 лв., за обезщетение за прекратяване на договора по чл. 13 в размер на 1620лв. и за частично претендирано възнаграждение по чл. 8, изр. второ на договора в размер на 4000 лв., по 2000лв. за 2007г. и 2008г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма], със седалище в [населено място] да заплати на И. Н. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] 1. общо сумата от 6500 лв., частичен иск от 13 193.60 лв., за неизплатено възнаграждение по чл. 8, изр. първо по договор от 5.03.2007г. както следва: 200 лв. за м. септември 2009г. от 409лв., по 700 лв. за месеците октомври 2009г., м. март, април и май 2010г. от 1409.40 лв., 600 лв. за м.юли 2011г. от 1300 лв., 500 лв. от 1109.40 лв. за м. септември 2010г., 300 лв. от 509.40 лв. за м. декември 2010г. и по 700 лв. от 1409.40 лв. за месеците януари, февруари и март 2011г. ; 2. да заплати сумата от 2000 лв. за 2007г., частичен иск от 5695 лв. и сумата от 2000 лв. за 2008г., частичен иск от 8906 лв. по чл. 8, изр.второ на договора; 3. да заплати сумата от 1620 лв., представляваща обезщетение по чл. 13 на договора, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2011г. до окончателното заплащане на сумите и разноски в размер на 1530.69 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми