Решение № 128 от 11.11.2016 г. по т. д. № 2354 / 2015 г.

    Анотация

    Въпрос
    За действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?


    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    БОЯН БАЛЕВСКИ, 
    КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2354/2015 година

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], срещу решение № 125 от 28.04.2015 г. по в.т.д. № 111/2015 г. на Апелативен съд – В..

    С определение № 391 от 30.05.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по част от поставените от касатора правни въпроси, съответно конкретизирани – за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

    В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за неговото касиране. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил последиците от отмяната на индивидуалния административен акт за определяне на временна цена за достъп до електропреносната мрежа, в резултат на което е изведен извод за недължимост на заплатените от дружеството суми, въз основа на отмененото Решение на ДКЕВР. Според касатора, ответното дружество би имало основание да получи или задължи цената за достъп само, ако тази цена е образувана съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредбата за регулиране на цените и съответно е издадено законосъобразно решение на енергийния регулатор. Развитите в жалбата съображения се поддържат и в съдебно заседание на 21.09.2016 г.

    Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с искане за оставяне в сила въззивното решение, с присъждане на разноски. Доводи в подкрепа на становището за правилност на обжалвания съдебен акт са развити и в представена публичното съдебно заседание писмена защита.

    Третото лице помагач – Комисия за енергийно и водно регулиране, [населено място], не е заявило становище по касационната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

    При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд, препращайки към възприетото от фактическа страна в мотивите към решението на Окръжен съд – Варна, е извел извод за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради това, че определената временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа, с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, е само един от елементите на договора за достъп, който ищцовото дружество, като производител, е бил длъжен да сключи с оператора на мрежата, към която е присъединен. След като дейността по осигуряване на достъпа е фактически осъществена, така както е регламентирана в закона, като е заплащана определената временна цена за достъп, то с отмяната на решението на регулаторния орган от Върховния административен съд е отпаднала определената временна цена, но не и основанието за плащане на услугата – задължението за осигуряване на достъп при продажба на електрическа енергия между страните по спора. Прието е, че отмяната на решението за определяне на временна цена за достъп не може да има за последица разваляне на договорни отношения между страните, предвид нормативното задължение за сключване на договори за достъп между оператора на мрежата и производителя на ел.енергия, който е ползувател по см. на чл. 41а, б. ”а”, предл. първо ДР ЗЕ, а ползването на електроразпределителната мрежа е възмездно.

    Изложени са и допълнителни съображения във връзка с предвидения в чл. 32, ал. 4 ЗЕ ред за компенсаторни мерки, за реализирането на които следва да се вземе решение от регулаторния орган.

    Решението е валидно и процесуално

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове