Решение № 102 от 09.07.2010 г. по т.д. № 1107/2009 г.

0 Shares

Анотация

Отговор

Съдът по същество е следвало да прецени, че е предявен иск по реда и при предпоставките по чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът е установителен и целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Установителният характер на иска се определя от факта, че заявителят, респ. ищецът разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като в зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено или взискателят ще събиране сумата по изпълнителния лист. Така както е разгледан предявения иск, би означавало ищецът да разполага с два изпълнителни листа за едно и също вземане, което е недопустимо. В случая самият закон / чл. 422, ал. 1 ГПК/ определя характера на исковата защита за ищеца, с което съдът не се е съобразил.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ :
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА, МАРИАНА КОСТОВА

ДОКЛАДЧИК:
СЪДИЯ КОСТОВА

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. А. от гр. Д. за отмяна на решение №127 от 14.05.2009г., постановено по в.гр.дело №112/2009г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение №392/10.01.2009г. постановено по гр.дело №665/2008г. на Районен съд-Димитровград.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по дело разноски за всички инстанции. Твърди се, че необосновано въззивният съд е разширил доказателственото значение на записа на заповед, недопустимо да се приеме, че инкорпорира договор за заем и не е доказателство за предаване на сумата по записа на заповед. Позовава се на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отнасящи се до разпределение на доказателствената тежест.

Направените от ответницата признания на неизгодни за нея факти е следвало да бъдат преценявани с оглед на всички останалите доказателства по делото. В писмена защита, депозирана пред настоящата инстанция, жалбоподателката, чрез адв. К поддържа становище за недопустимост на предявения иск и е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото.

Касационен въпрос

С определение №186 от 12.03.2010г. ВКС, ТК въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотиви

По съществото на касационната жалба настоящият състав на ВКС, ТК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение Хасковският окръжен съд е приел, че е сезиран с два обективно предявени иска по чл. 240 ЗЗД за сумата от 4000 лв. и 400лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел за доказана, въз основа на писмени доказателства – записа на заповед от 10.08.2007г., от обясненията на страните в хода на делото и разпита на свидетели, създадената облигационна връзка между Р по договор за заем по чл. 240 ЗЗД и тъй като А. не е доказала връщане на сумата, е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за основателност на осъдителните искове – главен и акцесорен.

Обжалваното решение е недопустимо. Независимо, че в касационната жалба не са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на касационната жалба, в какъвто смисъл е даденото в т.10 на ТР №1 от 2001г. на ОСГК на ВКС разрешение. В т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. ОСГТК на ВКС прие, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изисквания за валидност и допустимост, като обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания, не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение, какъвто е настоящия случай.

При постановяване на решението си по предявените искове, съдът не се е съобразил с изложените в исковата молба твърдения на ищеца. След предявяване на записа на заповед, с който А. е гарантирала, изпълнение на задължението си по договора за заем за сумата от 4000лв., сключен на 10.08.2007г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното производство. Подаденото възражение от ответницата срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е причината ищецът с исковата молба да предяви иск относно вземането си. С оглед на това твърдение на ищеца, съдът по същество е следвало да прецени, че е предявен иск по реда и при предпоставките по чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът е установителен и целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК.

Установителният характер на иска се определя от факта, че заявителят, респ. ищецът разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като в зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено или взискателят ще събиране сумата по изпълнителния лист. Така както е разгледан предявения иск, би означавало ищецът да разполага с два изпълнителни листа за едно и също вземане, което е недопустимо. В случая самият закон / чл. 422, ал. 1 ГПК/ определя характера на исковата защита за ищеца, с което съдът не се е съобразил.

По същество

Предвид изложените съображения на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно решение ще следва да бъдат обезсилени като недопустими. Делото ще следва да се върне на Районен съд – Димитровград за ново разглеждане на делото, като се съобрази с предвидената в чл. 422, ал. 1 ГПК искова защита.

Съдът по същество ще следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски от страните с оглед на изхода от делото.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №127 от 14.05.2009г., постановено по в.гр.дело № 112 /2009г. на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него решение № 392 от 10.01.2009г., постановено по гр.дело №665/2008г. на Районен съд гр. Д..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Димитровградсксия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 / 2001 г. от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев 1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми

0 Shares