Решение № 88 от 05.06.2013 г. по търг. д. № 1031/2013 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, по отношение на които се разпростира силата на пресъдено нещо, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ:
Емил Марков, Ирина Петрова

при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ………………..……. и с участието на прокурора ………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1031 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

С определение № 74/14.III.2013 г., постановено по делото, е била допусната до разглеждане по същество подадената с вх. № 3/14.ХII.2012 г. молба на [фирма]-С. за отмяна – на основание чл. 304 ГПК – на влязлото в сила /като неприсъствено/ решение № 250 на Кърджалийския ОС от 9.ХI.2012 г. по т. д. № 276/2012 г., с което по иск на [фирма]-гр. К. с правно основание по чл. 694, ал. 3 ТЗ е било признато за установено по отношение на ответното [фирма] (в несъстоятелност)-гр. К., че то дължи на първото сума в размер на 1 547 557 евро, с левова равностойност от 3 026 759.78 лв., представляваща дължима лихва за срока на действие на сключените помежду им два последователни договора за заем: № ВЕ-Б.-03 от 2 март 2007 г. и № ВЕ-Б.-04 от 20 май 2007 г.

В откритото съдебно заседание в настоящето извънинстанционно производство пред ВКС молителят [фирма]-С. поддържа молбата си за отмяна чрез своите двама юрисконсулти Б. Н. М. и В. Г. К., настоявайки, че банката се явявала необходим другар на [фирма] в пр-вото по несъстоятелност на кърджалийското [фирма] (в несъстоятелност) и на това основание тя е следвало да участва в инциирания срещу последното процес по положителния установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 3 ТЗ.

Ответното по същата молба за отмяна [фирма]-гр. К. е изразило чрез своя процесуален представители по пълномощие от софийското адвокатско д-во „Д. и партньори“ Б. Г. П. становището, че банката молител не е имала качеството на необходим другар /по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК/ в исковото пр-во по положителния установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 3 ТЗ, приключило с неприсъственото решение, чиято отмяна кредитната институция претендира, а също и че последната в действителност дори не е кредитор на обявеното в несъстоятелност [фирма]. Препращайки към доводите в писмения си отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, този търговец поддържа, че ключовият въпрос дали банката настоящ молител има качеството „кредитор“ в пр-вото по несъстоятелност на [фирма] бил решен в отрицателен смисъл с влязъл в сила съдебен акт: Опр. № 483/27.III.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-ви с-в, постановено по ч. т. дело № 296/2012 г., доколкото в мотивите към същото било прието, че „извършеното овластяване по реда н чл. 510 ГПК не превръща П. в кредитор на несъстоятелния длъжник“ и точно поради това било допуснато конституирането на [фирма] като кредитор в пр-вото по несъстоятелност по т. д. № 269/2011 г. по описа на Кърджалийския ОС.

Ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. К. (в несъстоятелност) също поддържа, че тя е неоснователна, развивайки чрез своите процесуални представители по пълномощие от софийското адвокатско д-во „К., С., К. и съдружници“ в писмена защита обстойно мотивирани съображения в подкрепа на това становище, където въпросната молба за отмяна е квалифицирана като „недобросъвестен опит за процесуална злоупотреба, насочена към увреждане легитимните интереси на друг кредитор“.

Като взе предвид искането и доводите на молителя [фирма]-С., както и становищата и доводите на всяко от двете ответни по тази молбата за отмяна търговски дружества, имащи седалищата си в [населено място], Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира следното:

Молбата за отмяна по чл. 304 ГПК на неприсъственото решение, постановено в пр-во по положителен установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 3 ТЗ, подадена от [фирма]-С., е неоснователна.

Не е спорно между страните в настоящето извънинстанционно производство обстоятелството, че до предявяване на иска с правно основание по чл. 694, ал. 3 ГПК се е стигнало, след като поради направено от [фирма]-С., в качеството й на кредитор по дело за несъстоятелност, възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ относно съществуването на вземане на кърджалийското [фирма] срещу длъжника в това пр-во [фирма]-гр. К., същото вземане е било съдебно изключено от нарочния списък на одобрените от синдика вземания, съгласно чл. 692, ал. 4, изр. 1-во ТЗ. Изрично ще следва да бъде отбелязано обаче, че с постановеното от Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-ви с-в, Определение № 483 от 27.III.2012 г. по ч. т. дело № 296/2012 г. като кредитор по т. д. № 269/11 г. /делото по несъстоятелност/ по описа на Кърджалийския ОС е било конституирано [фирма], но без от това едновременно да е последвало заличаване на [фирма]-С. като кредитор в същото пр-во и при данните, че със своето определение № 816 от 18.Х.2011 г. първостепенният съд /този по чл. 613 ТЗ/ е допуснал веднъж присъединяването на тази кредитна институция в пр-вото в това й качество.

Следователно ще следва да се счита установено със сигурност обстоятелството, че от стадия на предявяване на вземанията /чл. 685 ТЗ и сл./, както банката настоящ молител, така и кърджалийското [фирма], са имали качеството „кредитори“ в пр-вото по несъстоятелност на [фирма]. Посредством директното препращане към текста на чл. 216, а. 1 ГПК институтът на молбата за отмяна по чл. 304 от процесуалния закон очевидно свързва възможността за уважаването й с необходимото другарство в една от известните негови форми – на факултативно и задължително, и двете предпоставящи неделимост на спорното правоотношение, участник в което следва да е и третото лице молител. Но в настоящата хипотеза приключеното с неприсъственото решение дело, заведено по положителния установителен иск с правно основание по чл. 684, ал. 3 ТЗ, не е имало за свой предмет неделими права. Напротив, ако молителят [фирма]-С. е претендирал да има срещу обявеното в несъстоятелност [фирма] вземане в размер на 18 695 000 евро и то е било надлежно прието и включено от синдика в нарочния списък на одобрените от него вземания, то ищецът в пр-вото по чл. 694, ал. 3 ТЗ [фирма] е установил съществуване на свое вземане срещу същия длъжник, но в размер на 1 547 557 евро, с левова равностойност на 3 026 759.78 лв., представляваща дължима лихва за срока на действие на договор за заем № ВЕ-Б.-03/2.III.2-007 г. и договор за заем № ВЕ-Б.-04/20.V.2007 г. Ето защо, като се има предвид, че необходимо другарство в гражданския процес би било налице когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени и очертаването им като отделни е само с оглед разликата в страните, категорично не се констатира такъв вид другарство в конкретната хипотеза, в която банката молител веднъж е кредитирала [фирма], а последното от своя страна е кредитирало длъжника в пр-вото по несъстоятелност и ответник по положителния установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ [фирма]. Налице са две съвършено отделни заемни правоотношения, последователно развили се във времето и тази констатация не се променя от факта, че страните в исковото пр-во, приключило с атакуваното неприсъствено решение, имали качеството „свързани лица“ по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на търговския закон. При положение, че само еднаквостта на спорното правоотношение би обусловила еднаквост на решението спрямо всички другари, изводът който в случая се налага е, че като „кредитори на несъстоятелността“ на кърджалийското [фирма] банката настоящ молител и ответното по молбата й за отмяна [фирма] не са необходими другари досежно предмета на спора, разрешен с неприсъственото решение, чиято отмяна се претендира. С оглед всичко изложено и при съобразяване на разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ ще следва да се посочи, че легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, по отношение на които се разпростира силата на пресъдено нещо, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение. Този решаващ извод произтича и от задължителната практика на ВКС по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 155/13.Х.2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по т. д. № 652/2010 г., отнасящо се до процесуалната легитимация на страните в пр-во по същия иск – в зависимост от това дали той има характера на положителен /както в процесната хипотеза/ или на отрицателен, като това, което особено следва да се подчертае, е липсата на задължение за другия състав на съда по чл. 613 ТЗ да конституира останалите кредитори на несъстоятелността в това образувано пред него исково производство.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената с вх. № 3/14.ХII.2012 г. молба на [фирма]-С. за отмяна, на основание по чл. 304 ГПК, на влязлото в сила /като неприсъствено/ решение № 250 на Кърджалийския окръжен съд от 9.ХI.2012 г. по т. д. 276/2012 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми