Решение № 74 от 10.07.2012 г. по т. д. № 119 / 2011 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание, в противен случай решението му е недопустимо. Съгласно чл. 218ж, ал. 2 ГПК /отм./ вр. с чл. 209, ал. 1, предл. трето ГПК /отм./, по реда на който са се развивали и първоинстанционното и въззивното производства, въззивният съд констатира недопустимостта на първоинстанционния акт и го обезсилва, връщайки делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение на действително предявеното основание. Същите са и правомощията на касационния съд , при констатирана недопустимост на въззивното решение, в случай , че е постановено по непредявен иск, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК вр. с чл. 270, ал. 3, предл. трето ГПК.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и пети април , през две хиляди и дванадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА, РОСИЦА БОЖИЛОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 119 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.290 от ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Образувано е по касационна жалба на С. Н. М. и А. Н. М. против въззивно решение № 735 / 27.10.2011 год. по гр.д.№ 849 / 2010 год. на Пловдивски апелативен съд , Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 304 / 10.06.2010 год. по гр.д.№ 1017 / 2007 год. на Пазарджишки окръжен съд , с което са отхвърлени предявените от наследодателя на касаторите – Н. А. М. , починал в хода на първоинстанционното производство , срещу Мазен К. М. обективно кумулативно съединени искове , квалифицирани по чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД . Касаторите , навеждайки доводи относими към недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, поддържайки правна квалификация на главния предявен такъв по чл.534 ал.1 от ТЗ , претендират отмяната му , като неправилно , поради постановяване в противоречие с материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост , и уважаване на исковете на действително предявеното според касаторите основание – чл.534 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД вр. с чл.534 ал.1 ТЗ . Изрично не поддържат предявено основание за търсене на сумата – предмет на главния иск – по чл.240 ал.1 от ЗЗД , в който смисъл не считат , че обясненията на ищеца дадени в първото съдебно заседание са от естество да обосноват извод за предявена такава претенция .

Ответната страна – Мазен К. М. – оспорва касационната жалба като процесуално недопустима – просрочена / по съображения в молба вх.№ 9387 от 26.10.2011 год./ , в евентуалност като неоснователна . По възражението си за недопустимост твърди ,че с оглед датата на уведомяване на касаторите за постановеното въззивно решение, чрез процесуалния им представител адв.М. М. – 05.11.2011 год . , срокът за подаване на касационната жалба изтича на първия присъствен ден след 05.12.2011 год. , т.е. на 6 декември 2011 година , при липса на доказателства за подадена в същия касационна жалба / вх.№ 6848 от 08.12.2010 год. / . В писмения си отговор ответната страна поддържа недопустимост на касационната жалба и на основание постановеното определение № 52 / 28.01.2009 год. на Окръжен съд – Пазарджик,за прекратяване на първоинстанционното производство поради невнесена държавна такса . По основателността на касационната жалба – оспорва същата, поради липса на надлежно наведени в исковата молба твърдения , обуславящи правна квалификация на иска , като предявен в по-благоприятната за ищеца хипотеза на чл.534 ал.1 от ТЗ , предвид изрично противопоставеното от ответника възражение за погасяването му по давност на действително заявеното правно основание .

С определение № 340 / 27.05.2011 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение , на основание т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради вероятна недопустимост .

По възражението за процесуална недопустимост на касационната жалба , настоящият състав съобрази следното :

Въз основа определение от 15.11.2011 год. по настоящото дело касаторите представят товарителница с подател – процесуалния представител на страната ,удостоверяваща изпратени на 06.12.2011 год. , чрез куриерска агенция документи , с адресат Пловдивски апелативен съд. В преписката по касационното дело не се открива пощенски плик , нито е налице отбелязване върху първата страница на касационната жалба постъпването й по пощата и номер на товарителница, съгласно чл.44 вр. с чл.38 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните , военните и апелативните съдилища . Видно от удостоверената на 13.12.2011 год. служебна проверка на редовността на касационната жалба , при постъпването й по гр.д.№ 849 / 2010 год. на Пловдивски апелативен съд , като дата на подаване се сочи 6 декември 2011 год. , при добавено съкращение / п.к. / , очевидно обозначение на „ пощенско клеймо „ , чиято именно дата , различна от датата на входиране на касационната жалба – 08.12.2011 год. , е била съобразена . Същото е удостоверено и при служебната проверка в касационна инстанция към 11.02.2011 год. , при постъпване на преписката с вх.№ 2088 / 09.02.2011 год. . В. , възражението на ответната страна за просрочие е направено с много по-късна молба – вх.№ 9387 / 26.10.2011 год. . При съвкупната преценка на така съобразените доказателства , настоящият състав намира, че възражението за просрочие на касационната жалба е неоснователно , тъй като са налице достатъчно обективирани с официална удостоверителна сила данни , които и във връзка с приложено от касаторите копие от товарителница № 17031154 / 06.12.2010 год. на куриерска агенция „ Л. Експрес „ обуславят извод за спазване срока по чл.283 ГПК .

Вторият наведен довод за недопустимост на касационната жалба е неясен, предвид извеждане недопустимостта й от определение със заличени правни последици . Проверката на правилността на определение № 52 / 28.01.2009 год. по гр.д.№ 1017 / 2007 год. на Пазарджишки окръжен съд , за прекратяване на първоинстанционното производство , поради нередовност на исковата молба , е осъществена във връзка с проверка на правилността на определение № 153 / / 06.03.2009 год. на същия съд,с което е възобновено производството , без междувременно да е било отменено по надлежния ред предходното му прекратително определение . Тази проверка е приключила с постановяване на определение № 511 / 2009 год. на Бургаски апелативен съд по ч.гр.д.№ 511 / 2009 год., с което преждепосочените две определения са отменени и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия . Неговата необжалваемост е потвърдена с влизане в сила на определение № 12 / 07.01.2010 год. по ч.к.д. № 718 / 2009 год. на ВКС, ТК, І т.о. за оставяне без разглеждане частната касационна жалба на Мазен К. М. срещу опр. № 511 / 2009 год. по гр.д.№ 511 / 2009 год. на Бургаски апелативен съд , след потвърждаването му с определение № 244 / 29.03.2010 год. по ч.к.д. № 141 / 2010 год. на друг състав на ВКС , ТК .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , като взе предвид наведените в касационната жалба оплаквания и доводите на страните , по допустимостта на въззивното решение приема следното :

Производството е образувано по предявени от наследодателя на касаторите – Н. М. – обективно съединени искове , квалифицирани от първоинстанционния и въззивния съд като такива по чл.240 ал.1 ЗЗД – за връщане предоставена в заем от Н. М. на Мазен К. М. сума от 16 000 лева и чл.86 ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването й, съизмеримо с мораторната лихва върху главницата , за периода от 30.04.2003 год. – 14.11.2007 год., в размер на 9360 лева . Изложението в исковата молба не сочи на претендирано вземане от конкретно каузално правоотношение с ответника , при това на основание „ заем „ , а въз основа на запис на заповед от 28.03.2003 год. с падеж 30.04.2003 година – иск с правно основание чл.538 ал.1 вр. с чл.463 ал.1 ТЗ . Ответникът е противопоставил възражение за погасяване вземането по менителничния ефект по давност . В съдебно заседание от 01.04.2008 год. ищецът е навел непоследователно и неясно факти, формално относими към наличие на каузално правоотношение между страните . В този смисъл се е осъществявала и защитата на ответника, но без прецизиране становища на която и да е от страните относно конкретно каузално правоотношение и връзка на същото със записа на заповед. Нещо повече – ищецът изрично отрича правно основание на иска си по чл.240 ал.1 ЗЗД . В хода на устните състезания пред първоинстанционния съд ищецът е поддържал иска на основание чл.534 ал.1 ТЗ – „ неоснователно обогатяване „ , позовавайки се на изгубено право на иск по ценната книга, в който смисъл и във връзка с посочената правна квалификация , следва да се възприеме вписаното в протокола „ загубване на ценната книга”. Изгубеното право на иск по чл.534 ал.1 ТЗ, поради изтекла давност по чл.531 ал.1 ТЗ, е онзи достатъчен юридически факт , от който за приносителя на записа на заповед възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ / решение № 320 от 17.06.2010 год. по т.д.№ 161 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС /. Въззивното обжалване е изцяло основано на твърдения за подменена от съда правна квалификация ,тъй като е предявен иск по чл.534 ал. 1 ТЗ, а не иск по чл. 538 ал.1 вр. с чл. 463 ТЗ или иск по чл.240 ал.1 ЗЗД .

Съгласно Постановление № 1 / 10.11.1985 год. на Пленума на ВС , съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание , в противен случай решението му е недопустимо .Съгласно чл.218ж ал.2 вр. с чл.209 ал.1 предл. трето ГПК / отм./ , по реда на който са се развивали и първоинстанционното и въззивното производства , въззивният съд констатира недопустимостта на първоинстанционния акт и го обезсилва , връщайки делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение на действително предявеното основание . Същите са и правомощията на касационния съд , при констатирана недопустимост на въззивното решение, в случай , че е постановено по непредявен иск , на основание чл.293 ал.4 вр. с чл. 270 ал.3 предл. трето ГПК / 2007 год./, приложим за настоящото касационно производство , на основание пар. 2 ал.3 от ПЗР на ГПК .

В настоящия случай , в хода на първоинстанционното производство , наред с твърдения , относими към наличие на каузално правоотношение между страните , които обаче ищецът изрично не поддържа , а и не са в състояние да обосноват извод за уточнена или изменена обстоятелствена част на исковата молба, обосноваваща правно основание на главния иск по чл.240 ал.1 ЗЗД , е заявено обстоятелство , относимо към допустимо изменение на основанието на първоначалния , с оглед правен интерес от предявяването на иск по чл.534 ал.1 ТЗ , предвид възражението на ответника , основано на чл.531 ал.1 ТЗ . При действието на чл.116 ал.1 от ГПК / отм./ това изменение е било допустимо при всяко положение на делото в първа инстанция, вкл. до приключване на устните състезания . Като се е произнесъл по иск с правно основание чл.240 ЗЗД, некореспондиращ с основанието и петитума по исковата молба, нито с ясно въведено изменение на основанието на иска – от такъв по чл.538 ал.1 вр. с чл.463 ал.1 ТЗ в иск по чл.240 ал. 1 ЗЗД , първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение . Разглеждайки го на същото основание и оставяйки го в сила , въззивният съд също е постановил недопустимо решение , подлежащо на обезсилване . Недопустимостта на въззивното и първоинстанционното решение, обуславят връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане .При новото разглеждане съдът ще следва да съобрази по реда на чл.116 ал.1 ГПК / отм./ направеното в хода на устните състезания изявление , относимо към интерес от изменение основанието на иска в такъв по чл.534 ал.1 ТЗ , в случай че се поддържа и предвид допускането му, след преценка съгласно чл.116 ал.1 предл. първо ГПК / отм./, да се произнесе по изменения иск , а в противен случай – по първоначално предявения с исковата молба иск , с правно основание чл.538 ал.1 вр. с чл.463 ал.1 от ТЗ .

Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК , състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 735 / 27.10.2010 год. по гр.д.№ 849 / 2010 год. на Пловдивски апелативен съд и решение № 304 / 10.06.2010 год. по гр.д.№ 1017 / 2007 год. на Пазарджишки окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд .

Решението е окончателно .


Свързани съдебни актове


Цитирани норми