Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

При твърдяни свръхзадълженост като главно искане и/ или при условията на евентуалност неплатежоспособност на ответника, задължен ли е първоинстанционният съд изрично в диспозитива на поставения съдебен акт да отхвърли първото и тогава да обяви неплатежоспособността на длъжника, или е достатъчно само да посочи в мотивите, че искането за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост е неоснователно и тогава да премине към обсъждане на евентуално въведено искане за неплатежоспособност?При отсъствие на достатъчно убедителни доказателства за наличие или липса на свръхзадълженост следва ли съдът да се произнася с диспозитив по този въпрос или е достатъчно да изложи съображенията си единствено в мотивите на съдебния акт, а в диспозитива да обяви неплатежоспособността на ответника? При обезсилване на първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност какъв е статутът на постановените междувременно и влезли в сила съдебни актове- следва ли изрично да бъдат обезсилвани, отменяни и с какъв съдебен акт? Следва ли във въззивна жалба в частта срещу решението по чл.630, ал.1 ТЗ единствено относно определената начална дата на неплатежоспособност да се формулира конкретно искане за отмяна на поставения първоинстанционен съдебен акт и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл.262, ал.1, във вр. с чл.260, т.3 и т.4 ГПК?