Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг. д. № 898/2009 г.

    Анотация

    Въпрос
    Какви са правомощията на съда при преценка относно доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл. 133 ГПК за извършване на процесуалните действия, изброени в него?


    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I т.о. в публичното заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:

    Председател:
    Таня Райковска

    Членове:
    Дария Проданова, Тотка Калчева

    като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 898 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба от В. Д. С. срещу Решение № 143 от 14.07.2009 год. по т.д. № 278/2009 год. на Варненския апелативен съд с което е оставено в сила решението от 12.02.2009 год. по т.д. № 97/2008 год. на Силистренския окръжен съд в обжалваната му част. С нея е бил отхвърлен предявеният от С. срещу "Т Т. ;Е. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата над 16000 лв. и до предявения размер от 29727 лв.

    В касационната жалба на С. са изложени доводи за необоснованост на въззивния акт - чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация „Т"Е. не изразява становище.

    Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: Какви са правомощията на съда при преценка относно доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл. 133 ГПК за извършване на процесуалните действия, изброени в него.

    Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното:

    Жалбата е неоснователна.

    Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 29727 лв.

    Искът на В. С. се основава на твърдението, че по силата на договор за поръчка е възложила на "Т Т. ;Е. да сключи от свое име, но за нейна сметка договор за лизинг на товарен автомобил с третото неучастващо л. "ТС- Л. А. ;ООД. Владението върху автомобила било предоставено на нея, а тя от своя страна го отдала под наем на трето лице. Тъй като ответникът оспорил собствеността и върху автомобила и отнел владението и върху него, С. е предявила иск за връщане на платените по договора за лизинг (в изпълнение на договора за поръчка) суми.

    Първоинстанционният съд е приел за доказано плащането на 16000 лв., доколкото същите са преведени по банков път при сключването на договора за лизинг. Приел е за недоказано плащането на 12 лизингови вноски по 1000 лв. със средства на ищцата, доколкото съставените от нея 12 бр. РКО не установяват постъпването на сумите в патримониума на ответника или на лизингодателя. До същия извод е стигнал и сезираният с жалбата на С. въззивен съд. Счел е за неоснователно твърдението на ответника за допуснато нарушение на процесуалния закон - чл. 133 ГПК.

    Становището на настоящия с. по обуславящия въпрос, а именно, че липсва нарушение на ограничението на чл. 133 ГПК относно доказаността на фактите и обстоятелствата произтича от следното:

    Исковата молба е депозирана на 25.07.2008 год. т.е. при действието на ГПК-2007 год. Ответникът не е подал писмен отговор, не е направил възражения, не е представил доказателства. С

    разпореждането по чл. 140 ГПК от 23.10.2008 год. първоинстанционният съд е констатирал това обстоятелство и е посочил, че „Т"Е. „не е упражнил правата си по чл. 211, 212 и 219, поради което той ги е преклудирал. В молба от 25.11.2008 год. проц.представител на ответника е посочил, че доверителят му не е получил препис от ИМ и доказателствата. Твърдението му в I-то с.з. по делото е било, че е не е имало залепване - чл. 47 ГПК, въпреки отбелязването на връчителя. Съдът е проверил това твърдение, като в следващото с.з. е разпитан призовкаря. В III-то с.з. от ищцовата страна били са представени писмени доказателства - РКО, които са били оспорени от ответника.

    Както бе посочено по-горе, именно сумите по 12-те РКО формират отхвърлената част на иска, която е предмет на въззивно и касационно обжалване. Оттук и спорът по приложимостта на чл. 133 ГПК относно доказаността на фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца.

    Преди всичко, правилна е преценката на Варненския апелативен съд, че последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    Дария Проданова е родена на 2 март 1957 г. в с. Дерманци, обл. Ловеч. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г. В периода 1983-1984 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1985 до 1987 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От 1989 г. до 1992 г. е съдия в Пети софийски районен съд, в периода 1992-1998 г. работи като съдия в Софийския градски съд, а от 1998 до 1999 г. е съдия в Софийския апелативен съд. От 1999 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2012 г. е председател на Първо търговско отделение. На 14.01.2016 г. е избрана от ВСС за зам.-председател на Върховния касационен съд. Владее руски език.