Решение № 53 от 10.08.2010 г. по търг. д. № 121/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

Ползва ли се с материална доказателствена сила двустранно подписана фактура, в която е отразено, че плащането се извършва в брой по отношение на факта на получаването й от подписалото я лице и съставлява ли по правната си същност първичен счетоводен документ, удостоверяващ погасяване на парично задължение в посочения в нея размер?

Отговор

Плащането на паричен дълг или погасяването му чрез друг способ се удостоверява с документ – чл. 77 ЗЗД.Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч /отм./ е да се документират стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга и се издава от доставчика й при предаването им или при направено авансово плащане преди това. По аргумент от чл. 6, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.07.1992 г. за плащаниятя (отм.), но в сила към процесния период, плащания над 5 000 лв. (неденоминирани), независимо от характера им се извършват по банков път. Следователно законът не придава на фактурата качеството на разписка за извършено плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД, което налага извода, че надлежни доказателства за погасяване на парични задължения са единствено банковите платежни документи – вносни бележки и платежни нареждания, освен ако сумите са под максимално разрешения от наредбата размер, в който случай плащането се доказва с разходен касов ордер.Независимо от изложеното, процесната фактура не притежава характеристиката на „разписка“ по смисъла на чл. 77 ЗЗД и поради обстоятелството, че получаването на посочената в нея сума не е удостоверено с подпис на кредитора на вземането, т. от представител на продавача по предварителния договор.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА, МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря София Симеонова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 121/2009 г.

Производство по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от с. на „З“ ЕООД- в несъстоятелност срещу решение № 80 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 237/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 10.10.2006 г. по т.д. № 1827/2004 г. на Софийски градски съд, ТО, 3 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлн предявения от касатора срещу Ц. к. с. иск за сумата 56850000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнние на предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 28.12.1998 г. на площ от 28 декара ведно със застроените в него постройки.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му.

Ответната по касационната жалба страна Ц. к. с. е възразила по основателността й в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато с Определение № 548 от 20.08.2009 г. въз основа на приетото за обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпроса ползва ли се с материална доказателствена сила двустранно подписана фактура, в която е отразено, че плащането се извършва в брой по отношение на факта на получаването й от подписалото я лице и съставлява ли по правната си същност първичен счетоводен документ, удостоверяващ погасяване на парично задължение в посочения в нея размер.

Мотиви

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК и сл. приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „З“ АД-в несъстоятелност срещу Ц. к. с. иск с правно основание чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата 56850000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 28.12.1998 г.

Установено е по делото, че по предварителния договор, подписан на 28.12.1998 г. касаторът като купувач се задължил да заплати 10% от цената на имотите, договорена в размер на 1154000 000 (неденом.лв.). По делото е представена фактура за сумата 154 000000 лв.(нед.лв.), за която е посочено, че представлява 10% отметнина по договора за покупка на недвижими имоти и движими вещи, описани в предварителния договор, както и ДДС върху нея или общо за сумата 184920000 лв. Фактурата е подписана от пълномощник на ищеца с посочен номер на пълномощното, като в нея е зачеркнато полето, в което е посочено плащане с платежно нареждане.

При първото разглеждане на делото и двете съдебни инстанции се приели, че тази фактура не удостоверява плащането на договорените 10% от цената на предварителния договор, като при първото касационно разглеждане на делото съставът на ВКС, I т.о. приел, че се касае до неоспорен документ и след като в него е посочен начин на плащане в брой, съдилищата незаконосъобразно са приели, че за да се удостовери извършеното плащане по нея е необходимо да се представят вносните бележки, но ако и след обсъждане на посоченото доказателство останат съмнения за това дали е извършено плащане по процесната фактура, то съдът разполага с възможността по чл. 157 ГПК /отм./ да извърши проверка на писменото доказателство, като назначи съдебно-икономическа експертиза да изясни въпроса за плащането.

При новото разглеждане на делото ответникът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза във връзка с изричното оспорване на факта на плащането, но пълномощникът на ищеца и настоящ касатор се противопоставил на искането по съображения, че са изтекли нормативно установените срокове за съхранение на документите и назначаването на СИЕ е безпредметно. Заявил е, че в счетоводството на доверителя му няма документи, установяващи плащането, поради което въззивният съд оставил без уважение искането на ответника по чл. 157 ГПК /отм./.

С обжалваното решение въззивният съд приел, че ищецът не е установил изпълнението на задължението си за заплащане на 10% от цената по сключения предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот чрез банков превод по посочена от продавача банкова сметка. Развити са съображения, че ответникът оспорил плащането на 154000000 лв. по фактура № 1* г., с която според твърденията в исковата молба е фактурирана сумата като отметнина по предварителния договор, което оспорване според съда било проведено успешно поради признанието на ищеца, че в счетоводството му не се съхраняват първични документи за извършени плащания по договора извън представените по делото, а това са вносни бележки за превод на сумите 8000000 лв. и 22000000 лв.

Аргумент в подкрепа на горния извод според съда съставлявало и съдържащото се в писмото на управителя на ищеца признание, че платена е сумата от 30000000 лв., а твърденията в него за погасяване на данъчни задължения на ЦКС към бюджета в размер на 172589853 лв., чрез което плащане ищецът компенсирал задълженията си по т.2.2 от предварителния договор, т.е остатъка от цената, не били подкрепени с доказателства. Това обусловило извода му, че ищецът е неизправна страна, тъй като не е платил договорените 10% от цената по предварителния договор и за продавача не е възникнало задължение да сключи окончателен договор, което именно неизпълнение е основанието, сочено от ищеца за претърпените от него и претендирани с иска вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за което са представени договори за доставка на бройлери, вкл. и с чуждестранни съконтрахенти.

Въззивното решение е правилно.

Настоящият състав приема, че на обусловилия касационното обжалване въпрос съставлява ли процесната фактура първичен счетоводен документ и удостоверява ли тя погасяване на посоченото в нея парично задължение следва да се отговори отрицателно.

Плащането на паричен дълг или погасяването му чрез друг способ се удостоверява с документ – чл. 77 ЗЗД.

Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч /отм./ е да се документират стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга и се издава от доставчика й при предаването им или при направено авансово плащане преди това. По аргумент от чл. 6, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.07.1992 г. за плащаниятя (отм.), но в сила към процесния период, плащания над 5 000 лв. (неденоминирани), независимо от характера им се извършват по банков път. Следователно законът не придава на фактурата качеството на разписка за извършено плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД, което налага извода, че надлежни доказателства за погасяване на парични задължения са единствено банковите платежни документи – вносни бележки и платежни нареждания, освен ако сумите са под максимално разрешения от наредбата размер, в който случай плащането се доказва с разходен касов ордер.

Независимо от изложеното, процесната фактура не притежава характеристиката на „разписка“ по смисъла на чл. 77 ЗЗД и поради обстоятелството, че получаването на посочената в нея сума не е удостоверено с подпис на кредитора на вземането, т. от представител на продавача по предварителния договор. В конкретния случай тя е съставена от ответника като „доставчик“, а подписът за получател е положен от „З“ АД, който е длъжникът по това парично задължение. Изложеното позволява да се направи извода, че данъчната фактура е съставена от ответника, за да послужи на касатора като основание за плащане на посочената в нея сума, но не доказва, че то е било извършено от последния, при това в брой. Постоянна е практиката, че във фактурата се зачерква полето, в което е обозначен избрания начин на плащане, който в случая съответства на договорения от страните банков превод. Този извод се подкрепя от възприетия начин на попълване на други документи, според който се подчертава актуалното, а не ненужното.

По същество

При така изложената правна аргументация по поставения въпрос, настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че извън посочените 30000000 (неденоминирани) лв., преведени безкасово на ответника съобразно изискването на чл.6, ал.2 от Наредба № 3 за плащанията (отм.), ищецът и настоящ касатор не е извършил други плащания по предварителния договор. Обстоятелството, че същият се явява неизправна страна по отношение на задължението за заплащане на цената на обещания имот изключва основателността на предявения от него иск по чл. 82 ЗЗД, чието упражняване принадлежи единствено на изправния съконтрахент. Оттук и изводът, че предявеният иск е неоснователен, както правилно е преценил и въззивният съд, поради което постановеното от него решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв.

Диспозитив

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 237/2008 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „З“ Ад – в несъстоятелност да заплати на Ц. к. с. ю. възнаграждение в размер на 2000 (две хиляди) лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми