Решение № 48 от 12.07.2017 г. по т. д. № 61206 / 2016 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК?
Необходимо ли е обявяването на предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението до съда за издаване на заповед за изпълнение?
Следва ли съдът служебно, без да е сезиран с исковата молба, да установи изискуемост на неплатени вноски по кредит, съответно да постановява решението си по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК въз основа на представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК, извън наведеното в исковата молба?

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 11 април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА, СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 61206/2016 год.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 626 от 22.12.2016 г. е допусната касационна проверка по подадените от [фирма] и П. С. Н. касационни жалби на решение № 12 от 08.01.2016 г. по в. т. д. № 709/202015 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 1768/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което ответниците [фирма] и П. С. Н. в условията на солидарна отговорност са осъдени да заплатят сумата 42 250.00 лв., представляваща главница, формирана от сбора на 13 бр. неплатени месечни вноски за периода от 25.05.2013 г. до 03.06.2014 г. и сумата 3723.90 лв., представляваща начислена редовна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 03.06.2014 год.

Проверката на решението е допусната по въпросите: – изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК; необходимо ли е обявяването на предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението до съда за издаване на заповед за изпълнение; следва ли съдът служебно, без да е сезиран с исковата молба, да установи изискуемост на неплатени вноски по кредит, съответно да постановява решението си по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК въз основа на представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК, извън наведеното в исковата молба.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По въпросите, по които е допусната касационна проверка, съдът намира, че са разрешени в противоречие с формираната задължителна практика по тях – т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, в която е прието, че предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем.

По същество на касационната жалба подадена от [фирма]:

По делото е установено, че [фирма], [населено място], е сключило с банка Д. на 22.05.2009 г. договор за банков кредит за оборотни средства в размер на 87 000 лв. – кредитна линия. С анекс № 3 от 12.07.2011 г. крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 25.07.2014 г., като към тази дата дължимата неплатена главница е възлизала на 52047.11 лв. Ответникът е преустановил плащанията по договора още през м. април 2013 г.

Ищецът е поддържал, че кредитополучателят и поръчителят са били уведомени за предсрочната изискуемост на вземането с нотариални покани от 28.05.2014 г., които са им били връчени на същата дата. На 02.06.2014 г. кредиторът е сезирал съда с искане за издаване на заповед за предсрочно изпълнение на посочената по-горе главница; неплатена договорна лихва от 6167.70 лв. за периода от 25.05.2013 г. до 02.06.2014 г.; неплатена санкционна лихва от 2553.81 лв. за периода от 25.06.2013 г. до 02.06.2014 г. и заемни такси от 572.05 лв. за същия период, както и законната лихва върху главницата считана от датата на подаване на заявлението.

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4001 от 05.06.2014 г. по г. гр. д. № 7225/2014 г. Варненски районен съд е осъдил длъжника [фирма] и поръчителя П. Н. да заплатят солидарно на банка Д. сумата 52047.11 лв., представляваща главница; законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението – 03.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и останалите посочени в него суми.

Длъжникът и поръчителят му са упражнили правото си на възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 10.10.2014 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК [фирма] е предявило срещу [фирма] и поръчителя П. Н. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за същите суми.

Въз основа на събраните писмени доказателства Варненски окръжен съд е приел е, че кредитополучателя [фирма] не е бил уведомен за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като нотариалната покана е връчена не на адреса на седалището на дружеството, регистриран в търговския регистър, а на адреса на счетоводна фирма, която го е обслужвала, но която няма качеството на служител или представител на длъжника.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза съд е намерил за установено, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за предсрочно изпълнение сборът на падежиралите вноски (общо 13 броя за периода от 25.05.2015 г. до 03.06.2014 г.) възлиза на 42 250.00 лв., а сборът от падежиралата по погасителен план редовна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 03.06.2014 год. възлиза на 3723.90 лв.

За неоснователно е намерил възражението на поръчителя за изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Този извод е изведен от това, че след като длъжникът по договора не е бил уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то и срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не е започнал да тече.

Приел е, че след като предмет на иска е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, в които се съдържат данни за неплатените от длъжника вноски по кредита към датата на подаване на заявлението и които са послужили като основание за твърдението, че кредитът е предсрочно изискуем, то искът е основателен и доказан до размер на изискуемите и неплатени вноски, а за разликата е неоснователен. Намерил е за основателна и претенцията за договорната възнаградителна лихва за периода от 25.05.2013 г. до 03.06.2014 г.

Решението в частта, с която е уважен иска срещу [фирма], е постановено в нарушение на закона и в противоречие със задължителната практика по прилагането му.

Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, става изискуемо след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

По делото е установено, че банката е отправила нотариална покана до касатора, за да го уведоми, че счита кредита за предсрочно изискуем, която не е била адресирана на регистрирания от него адрес, а на адреса на счетоводна фирма, която го е обслужвала. Съдът е обсъдил този факт и е формирал извод, че поради неизпълнение на това изискване, предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което претендираните в заявлението суми не се дължат в пълен размер. За основателен е намерен иска само за вноските определени в договора, които не са погасени от длъжника, тъй като за настъпване на изискуемостта им не е необходимо удостоверяване на обстоятелството по чл. 418, ал. 3 ГПК. За основателна е намерена и претенцията за договорната възнаградителна лихва, до размера следващ се за неплатените вноски.

Неизпълнението на задължението за уведомяване на длъжника за упражненото право от кредитора да счита дълга за предсрочно изискуем, съдът е преодолял с извода, че предмет на предявения установителен иск е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводни книги, в които биха могли да се съдържат данни и за неплатени от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то поради което вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски, тъй като те са определи в договора и за настъпване на изискуемостта им не е необходимо удостоверяване на обстоятелството по чл. 418, ал. 3 ГПК.

Изводът е незаконосъобразен.

Правото на кредитната институция да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е уредено в чл. 60 ЗКИ. Предпоставка за упражняването му е кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал. 2 ЗКИ става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В заповедното производство, както и по време на съдебното дирене няма позоваване на ищеца на извлечението от счетоводните книги за настъпила настъпила изискуемост на част от вземанията, извън предсрочната такава. Определянето от съда на размера на падежираните вноски и дължимата лихва за тях, представлява изменение на иска и произнасяне извън петитума и заявените обстоятелства в исковата молба. То съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса. В този смисъл е и разяснението дадено в ТР № 1 от 2001 г., което е запазило действието си в тази част и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г.

Съобразно това съдът е постановил недопустимо решение. Недопустимо е и въззивното, с което първоинстанционното е потвърдено. Допуснатото процесуално нарушение е основание те да бъдат обезсилени, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане в тази част на предявеното основание – вземане произтичащо от обявен за предсрочно изискуем кредит.

По касационната жалба на касатора П. С. Н.:

Отговорността на поръчителя е обусловена от отговорността на длъжника по договора за банков кредит. Това следва от акцесорния характер на договора за поръчителство. След като по отношение длъжника кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, то и предявеният срещу поръчителя иск по чл. 422 ГПК също е неоснователен. Решението в обжалваната част, с което е уважен частично иска и по отношение на поръчителя, е недопустимо по изложените вече съображения, което е основание за обезсилването му. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да се постанови решение, с което исковете в посочените по горе размери, по които няма произнасяне следва да се отхвърлят.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 12 от 08.01.2016 г. по в. т. д. № 709/202015 г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение, постановено по гр. д. № 1768/2014 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която ответниците [фирма] и П. С. Н. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 42 250.00 лв., представляваща главница, формирана от сбора на 13 бр. неплатени месечни вноски за периода от 25.05.2013 г. до 03.06.2014 г. и сумата 3723.90 лв., представляваща начислена редовна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 03.06.2014 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане в обезсилената част по иска на [фирма], [населено място] предявен срещу [фирма] и П. С. Н. за сумата 42 250.00 лв., представляваща главница, формирана от сбора на 13 бр. неплатени месечни вноски за периода от 25.05.2013 г. до 03.06.2014 г. и сумата 3723.90 лв., представляваща начислена редовна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 03.06.2014 год.


Свързани съдебни актове

Решение №188/14.01.2020 по дело №106/2019
Докладчик: съдия Камелия Ефремова
В какъв състав следва да бъде разгледано делото след обезсилване на въззивното и първоинстанционното решение от Върховен касационен съд и връщането му за ново разглеждане?

Цитирани норми