Решение № 44 от 04.07.2012 г. по търг. д. № 983/2011 г.

Анотация

Въпрос
Следва ли във въззивната жалба, когато се обжалва решение по чл. 630 ТЗ, само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, при хипотеза на упражнено право по чл. 613а, ал. 2 ТЗ от трето лице, да се формулира конкретно искане за отмяна на постановения съдебен акт, като се посочи не само в какво се състои порочността на решението, но и в какво се състои искането /т. е. коя дата счита за начална на неплатежоспособността/, и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 262 , ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 260, т. 4 ГПК?
Отговор

Ако във въззивната жалба отсъства конкретизация, изложени са бланкетни доводи за това, че началната дата е била неправилно определена, не се аргументира в какво се състои порокът на първоинстанционния съдебен акт, дори и да се приеме, че по отношение на определянето на този елемент от фактическия състав на неплатежоспособността, съдът не е обвързан от твърденията на страните, то с оглед зачитане процесуалните права на участниците в съдебното производство и осигуряване равенство на страните във въззивното производство, би следвало да се предостави възможност на ответниците по въззивната жалба да могат да осигурят адекватна защита.

Принципът на равенство на страните изисква насрещната страна да може да противопостави такива факти и доказателства, с които да отрече правните последици на използваното ново защитно средство. Гарантирането на равни процесуални възможности е принцип, приложим пред всяка съдебна инстанция, но съблюдаването му се налага в не-по малка степен и от обстоятелството, че обжалването се предприема от трето, неучаствало пред първата инстанция лице, което въвежда нови факти, позовава се евентуално на нови доказателства, които не са били представени пред първата инстанция или не са били преценявани от експерт и пр.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател:
ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове:
ДАРИЯ ПРОДАНОВА, ТОТКА КАЛЧЕВА

При секретаря Кр. Атанасова, като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 983 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 331 от 28.06.2011 г. по т. д. № 484/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 74/8.02.2011 г. по т. д. № 93/2010 г. досежно определената начална дата на неплатежоспособността - 19.05.2008 г. на [фирма], [населено място], и е определена друга по-ранна дата - 09.05.2006 г.

Въззивното решение е допуснато до касационен контрол с определение № 24/16.01.2012 година на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като се позовава на произнасяне от въззивния съд по нередовна жалба, ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение №161/24.02.2021 по дело №850/2020
    Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че въззивният съд е постановил решението си без да е провел открито съдебно заседание при драстично нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи законосъобразно протичане на процеса, гарантиращи право на участие на страните в производството при спазване принципа за устност и непосредственост, закрепен в чл.…

Цитирани норми и термини