Решение № 41 от 22.06.2015 г. по т. д. № 2853/2014 г.

С разпоредбите на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ е променен фактическият състав на иска, тъй като на обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено в едногодишен срок, респ. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнение, извършено в шестмесечен срок. Действието трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността /каквото е съдържанието на предишната правна норма/, но сегашната разпоредба ограничава изпълнението му до едногодишен, респ. шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. В исковата молба не се съдържат релевантни за този иск фактически твърдения и съдържащите се в новите разпоредби на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ разграничения на хипотезите на изискуемост и ненастъпил падеж на паричното задължение, а попълването на делото с релевантните за иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ фактически твърдения не може да се извърши на етап касационно производство. Според чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо предявяването на изцяло нов иск, чрез едновременното изменение на основанието и петитума на иска.Изменението на вида на иска по чл. 646, ал. 2 ТЗ води до недопустимост на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, постановени по установителен иск. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК тези решения следва да бъдат обезсилени и производството по делото прекратено.