Решение № 40 от 29.06.2017 г. по т. д. № 2448 / 2015 г.

    Анотация

    Въпрос
    Относно допустимостта на предявен иск за установяване на нищожност на арбитражна клауза.


    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ:
    Вероника Николова, Кристияна Генковска

    при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2448 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 453/09.03.15г., постановено по т.д.№ 4214/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 952/20.06.14г. по т.д.№ 149/12г. на Софийския градски съд за признаване за установено по иск на [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], че арбитражната клауза, обективирана в чл. 2 на допълнително споразумение от 20.09.07г. към договор за посредничество от 25.07.07г., подписани между [фирма] и [фирма], е нищожна поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

    Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно и молят за неговата отмяна.

    Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.

    С определение № 525/13.06.2016г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса за допустимостта на предявен иск за установяване на нищожност на арбитражна клауза.

    За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 25.07.07г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за посредничество, в чл. 14 на който е уговорена арбитражна клауза за отнасяне решаването на споровете по договора пред Арбитражния съд при БТПП. На 30.07.07г. е бил подписан анекс, а с приемо –предавателен протокол от 22.08.07г. работата на посредника е приета от възложителя без забележки, поради което договореното възнаграждение от 1000000 евро е дължимо при условията на чл. 3 от протокола. По делото е било установено, че подписите на представителя на [фирма] на трите екземпляра на приемо - предавателния протокол и на анекса представляват копия на подписи, съответстващи по графически признаци на подписа на С. К., но същите не са били положени върху конкретните документи, а са пренесени от други документи с технически способи и средства. На 20.09.07г. е подписано допълнително споразумение към договора за посредничество, като с чл. 2 е изменена арбитражната клауза по чл. 13 в смисъл, че при непостигане на съгласие при възникнал спор, същият да се отнася за решаване пред допълнително посочен от посредника арбитражен съд. Подписът на представителя на [фирма] С. К., положен на трите екземпляра на допълнителното споразумение, представлявал копие на подпис, съответстващ на графическите признаци на подписа на К., но не бил положен на конкретния документ, а е пренесен от друг документ с технически способи и средства. С договор от 14.04.11г. вземанията на посредника [фирма] по договора за посредническо били прехвърлени на [фирма], като и на този документ подписът на представителя на [фирма] е пренесен от друг документ. По иск, предявен от [фирма] срещу [фирма], основан на арбитражната клауза в допълнителното споразумение от 20.09.07г., е било образувано арбитражно дело, което с определение от 08.11.13г. е било прекратено. Изложените съображения са, че лицата, представляващи [фирма], не са положили подписи под документите, включително на допълнителното споразумение, поради което същото не е произвело действие.

    Становището на състава на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване произтича от следното:

    Поставеният по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК правен въпрос за допустимостта на предявен иск за установяване на нищожност на арбитражна клауза се разглежда от състава на ВКС с оглед на правния интерес на ищеца от предявяването му.

    По силата на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 ЗМТА произнасянето по действителността, съответно недействителността на сключено арбитражно споразумение по чл. 7, ал. 1 ЗМТА, е в компетентността на съда (държавен или арбитражен), който е сезиран с материалноправен спор между страните по арбитражното споразумение. Произнасянето на държавен съд по реда на чл. 8, ал. 1, изр. 2 ЗМТА за нищожност на арбитражното споразумение по заявено възражение във висящо производство не представлява процесуална пречка за образуване на арбитражно производство и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове