Решение № 39 от 20.07.2016 г. по т. д. № 2476 / 2014 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА , КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2476 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 653 от 04.04.2014г. по гр. д. № 97/2014г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 434 от 04.12.2013 г. по гр. д. № 196/2013 г. на Районен съд Асеновград, с което са отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател по реда на чл.422 ГПК искове за признаване за установено по отношение на [община] съществуването на вземане в размер на 19 333.20 лева, представляващо неизплатена част от вземане по фактура № 61 622/05.02.2008г. – цената на услуги за м. януари 2008г. по договор от 21.11.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2013г. до окончателното плащане на главницата, както и за вземане от 5600 лева за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава плащането на главницата за периода от 08.01.2010г. до 08.01.2013г, за които по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение с искане за отмяната му и уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноски за трите инстанции и за заповедното производство. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства, което е опорочило правните му изводи. В нарушение на задължителната практика на ВКС съдът е приел за недопустими свидетелските показания за установяване, кога са извършени поправки и зачерквания в протокола за установяване на количеството на извършените дейности и дали страните са били съгласни с тях или не, поради което не ги е взел предвид при разрешаването на спора. Игнорирайки напълно показанията на свидетелите във връзка с автентичността на документа, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необоснован и порочен съдебен акт. Подходът на съда относно допустимостта на свидетелвските показания е и непоследователен, тъй като той се е позовал в мотивите на решението на показанията на свидетеля на ответника, въпреки твърдяната недопустимост, а е игнорирал показанията на останалите свидетели, които опровергават неговите показания. Касаторът поддържа, че корекциите в протокола са направени едностранно от представителя на общината без знанието и участието на представителя на изпълнителя, което се установява и от разликата в цвета на химикала и забележката, написана от С. С. в лявото поле на протокола, че «корекциите са на А. Р.». Твърди се, че показанията на св. Р. са нелогични, тъй като на ищцовото дружество се плаща за дежурство на машините т.е. без те да работят, поради което дружеството е нямало интерес да намали броя на машините. Съдът не е извършил съвкупна преценка на свидетелските показания – не ги е съпоставил по между им, с писмените доказателства и заключението на вещото лице, вкл. не е отчел значението на факта на осчетоводяването на фактурата от двете страни. Поддържа се и необоснованост на изводите на съда и относно цената на предоставените услуги. Според касатора, изпратеното до дружеството писмо изх. №122/ 29.11.2007г. представлява предложение за изменение на цените на договорените услуги на заложените в договора основания – увеличение на цените на горивото от 1.63 лева на 2.09 лева и на М. от 160 на 180 лева, което е прието с резолюция на ресорния зам. кмет Г.Г., обстоятелство, което се доказва и от плащането на извършените услуги за периода от 21.11.2007г. до 28.02.2008г., установено от вещото лице. Посочените цени в анекта са други, по-високи от цените по договора и от офертираните с писмото от 29.11.2007г. и приети от общината цени. Дори да се приеме, че единичните цени за процесния период – януари 2008г. са по ценовото предложение към договора, часовете дежурство и часовете работа възлизат на 32 379 лева.

Ответникът по касация, [община], оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозиран в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговор.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по процесуалноправните въпроси за допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото, след проведена открита процедура за обществена поръчка, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОП, е сключен за срок от пет години договор от 21.11.2007г., за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци, както и за почистване на уличната мрежа, алеи и тротоари, включително почистване и опесъчаване на територията на [населено място], както и на кварталите Горни Воден и Долни Воден. Претендираното от ищцовото дружество вземане е част от вземане за възнаграждение за месец януари 2008г. по двустранно подписана и осчетоводена и при двете страни данъчна фактура № 61 622 / 05.02.2008г., общата сума по която е 38 713 лева, с включен ДДС, част, от която е заплатена преди завеждане на иска и която част не е предмет на спора. Съдът е посочил, че в изпълнение на договора, ежемесечно са подписвани двустранни констативни протоколи за установяване на количеството и вида на извършените от изпълнителя и приети от възложителя работи. Според решаващия състав, протокол № 4 за месец януари 2008г. е подписан от страните след извършени от тях корекции в протокола чрез намаление на броя часове дежурство и на единичните цени за заплащане на предоставените от ищеца услуги, като общият размер на възнаграждението е по-нисък от начисленото вземане по фактурата, което съответства на отразеното в протокол №4 преди корекциите. Решаващият състав се е позовал на недопустимост на събраните гласни доказателства, както за установяване на количеството извършени дейности, за които страните са уговорили да се доказват с писмени документи, така и за опровергаване на писмения акт за двустранно установяване на същите. Същевременно въззивният съд е приел, че съдържанието на протокола е подкрепено от показанията на свидетеля на общината, А. Р., като са изложени съображения, че за потвърждаване на изходящо от страната писмено доказателство не е установена в процесуалния закон забрана за използване на гласни доказателства. Посочено е, че уговорените между страните единични цени са съобразно ценовото предложение на ищеца, представляващо част от договора, а анексът от 29.02.2008г. за изменение на единичните цени, считано от 01.03.2008 г., няма действие за исковия период на вземането и не е относим за спора, поради което дължимите от [община] за м. януари 2008г. единични цени са съобразно ценовото предложение на ищеца, неизменна част от договора. Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция е заключила, че задължението на общината спрямо „К.” О., по процесната фактура за възнаграждение за януари 2008г., e съобразно двустранно установените количества в протокол № 4 след внесените в него двустранни корекции, както и съобразно уговорените по договора единични цени в ценовото предложение на ищеца – касатор и тъй като за този размер задължението е изпълнено от ответника чрез плащане, за общината не е възникнало и не съществува задължение в претендирания с исковата молба по-висок размер.

По релевираните правни въпроси:

По поставения процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 19/ 12.02.2013г. по гр.д. № 864/2012г. на IV ГО на ВКС. В него е прието, че ако в писмен документ са направени различни поправки – зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст и други без изрична уговорка на издателите, че това е извършено по общо съгласие, възниква несигурност относно действителната им воля. Кога страните са подписали документа – след нанасянето на поправките или преди това, респективно дали са съгласни с тях или не, е фактически въпрос за автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила, който следва да бъде решен от съда, като неговото вътрешно убеждение се формира въз основа на всички доказателства по делото, включително и свидетелски показания.

По втория процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, с решение № 37/ 29.03.3012г. по гр.д. № 241/ 2011г. на I ГО на ВКС е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, според която, въззивният съд е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства.

Настоящият състав възприема напълно дадените разрешения по обусловилите допускането на касационен контрол процесуалноправни въпроси.

По съществото на касационната жалба:

Безспорно по делото е, че на 21.11.2007г. между страните е сключен след проведена процедура по ЗОП договор, с който [община] е възложила на ищеца – касатор, [фирма], за срок от пет години извършването на снегопочистването и опесъчаването на територията на общината. В чл.6 и чл.7 от договора е предвидено, че стойността на извършената услуга се формира на база на ценовото предложение на изпълнителя, като плащането се извършва ежемесечно въз основа на протоколи за актуване на извършените видове и количества работи. За снегопочистването, опесъчяването и товарене изпълнителят следва да осигури машини за денонощно дежурство, съобразно приложение № 1 към договора- пясъкоразпръсквачки, комбинирани със снегорини – 5 боря, снегорини – 6 броя и челни товарачи – 2 броя. Според ценовото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора, единичната цена за работа на всяка от машините /челен товарач, снегорин, пясъкоразпръсквач/ е 12 лева на час, и 2.50 лева на час – за дежурство. Посочено е, че цените в предложението са формирани при минимална работна заплата за страна от 160 лева и базова цена на дизеловото гориво от 1.63 лева с ДДС за литър към 01.09.2006г. Съгласно чл.32 от договора, изменение на същия се допуска: 1/ когато в резултат на непреодолима сила се налага промяна в сроковете на договора или при изменение на държавно регулирани цени или намаляване на договорените цени в интерес на възложителя; 2/ при повишаване цената на горивата с над 10%.

В печатния текст на съставения протокол за приемане на работата по снегопочистването за м. януари 2008г., подписан от представителите на двете страните, са направени с химикал зачерквания и добавки, чрез които е извършено намаление, както на броя на колите, осъществявали дежурството във връзка със снегопочистването, така и на единичните цени, а от там и на крайната стойност на възнаграждението. В противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд е приел за недопустими свидетелските показания във връзка с установяване на действителна воля на страните, материализирана в протокол, в който са налице поправки.

Във връзка с изготвянето и подписването на протокола са депозирани противоречиви свидетелски показания от лицата, които са го подписали и на които е било възложено представителството по договора във връзка със снегопочистването, съобразно двустранно подписания график за м.януари 2008г. Според служителя на изпълнителя, след като е подписал протокола от името на дружеството, той е предал за подпис протокола в общината, която не е уведомила дружеството за нанесени в него корекции, докато според представителя на общината, корекциите са нанесени от него в момента на подписване на протокола от двете страните и то след извършена от тях съвместна проверка на място на действително поддържания брой на дежурните машини. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е счел, от една страна, за недопустими показанията на свидетеля на ищеца, а от друга страна, не е извършил преценка на свидетелските показания заедно с останалия събран доказателствен материал, което е довело до формирането на необоснования извод на въззивния съд, че корекциите в протокола са двустранни. Решаващият състав не е взел предвид, че според показанията на самия свидетел на общината, подписването на протокола е станало в края на отчетния месец – т.е на 31.01.2008г. и препис от същия е предаден от него в счетоводството на общината, съответно, че пет дни по-късно – на 05.02.2008г. страните са подписали данъчна фактура, с която е приета от общината работа вкл. за дежурството по снегопочисването в пълен обем – за 13 машини, съобразно броя на отчетените във фактурата часове дежурство, като за този обем е извършено вторично записване в счетоводството на общината. Неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля на общината, според които страните при подписването на отчетния протокол са извършили поправка в него относно обема на действително извършена работа, тъй като това лишава от логично обяснение фактът, че пет дни по-късно страните подписват разходен документ – фактура за приемане на услугата в пълен обем, без зачитане на корекциите, която фактура впоследствие е и осчетоводена от възложителя. Ако изпълнителят е изразил съгласие и е знаел за корегирането на протокола при подписването му, той не би издал фактура, в която тези корекции не намират отражения, а общината не би приела работата по тази фактура, съответно не би я осчетоводила в пълния й размер, още повече, че препис от протокола е представен в счетоводството на общината, според свидетеля й. Ето защо, от съвкупната преценка на свидетелските показания и посочените доказателства, следва извод, обратен на направения от решаващия състав, а именно, че поправката в протокола е извършена от служителя на общината след получаване на подписания от изпълнителя протокол, за която последният не е бил уведомен. Доколкото поправката в протокола е извършена само от служител на общината, корекцията не е била съобщена на изпълнителя и възложителят не я е взел предвид по-късно при подписването на фактурата, чието основание за издаване е именно протоколът, настоящият състав намира, че с двустранното подписване на фактурата е налице приемане от възложителя на работата по снегопочистването вкл. в частта за дежурството за м. януари 2008г. в пълния претендиран обем – за 13 машини.

Неоснователни са оплакванията на касатора за необоснованост на изводите на въззивната инстанция относно цената на предоставените услуги за м.януари 2008г. Недоказано е твърдението на ищеца, че общината е приела направеното от него с писмо от 29.11.2007г. предложение за увеличение на цените. В касационната жалба се съдържа признание, че волеизявлението за приемане на офертата е направено от името на общината от заместник кмета, като липсва потвърждаване от законния представител на ответника на извършените при липса на представителна власт действия. Направеният от въззива извод, че въз основа на предложението на ищеца за увеличение на цените страните са подписали анекс, в сила от 01.03.2008г., следва да бъде споделен, тъй като в анекса страните изрично са посочили цената, която се увеличава – 12 лева за работа и 2.50 лева за дежурство, с което те са признали тези цени /цените по ценовото предложение към договора/ за действащи до влизане в сила на анекса. Този извод се подкрепя и от посочените меродавни за изменението на цените фактори – размерът на М. и на горивото, тъй като техните начални стойности, отразени в анекса, са именно тези, при които е сключен договора, което също сочи, че преди подписването на анекса между страните не е постигано съгласие за промяна на договора в частта за единичните цени. Не се твърди и не доказва освен предложението от 29.11.2007г. ищецът да е отправил друго такова до общината, поради което следва да се приеме, че анексът е сключен от страните именно въз основа на това предложение. Обстоятелството, че в анекса страните са постигнали съгласие за заплащане на по-голяма от предложението единична цена за работа, е следствие на извършеното съобразно чл.9 ЗЗД договоряне между тях. Дори да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че преди подписването на анекса общината е приела офертата от 29.11.2007г. за увеличение на единичните цени, с анекса е налице преуреждане по см. на чл.20а, ал.2 от ЗЗД на правоотношението по договора, тъй като в него е постигнато съгласие увеличението на първоначалните цени – 12 лева на час за работа и 2.50 лева на час за дежурство, да влезе в сила от 01.03.2008г. С оглед изразената от страните в анекса воля, че изменението на цените ще е в сила от друга по-късна дата – 01.03.2008г., фактурирането и заплащането на по-високи цени от ценовото предложение към договора за предходен период, не обосновава извод за дължимостта им.

Предвид изложеното за зимна работа от 293 часа по 12 лева без ДДС на час /3516 лева без ДДС/ и за дежурство от 9377 часа по 2.5 лева без ДДС на час /23442,50 лева без ДДС/, дължимият размер на възнаграждението за м. януари 2008г. възлиза на общо 32350,20 лева с ДДС, поради което ответната община дължи на ищеца, след приспадане на заплатената сума от 19380 лева, неизплатен остатък по процесната фактура от 12970,20 лева с ДДС, за която сума искът е основателен и доказан.

В договора е предвидено плащането на възнаграждението да става ежемесечно на база на протоколите за актуване, а във фактурата от 05.02.2008г. е уговорено плащането да се извърши чрез платежно нареждане по конкретна банкова сметка, поради което на основание чл.84, ал.1 ЗЗД за процесния период от 08.01.2010г. до 08.01.2013г. общината е в забава относно плащането на главницата от 12 970,20 лева с ДДС и дължи лихва за забава в размер на 4022,84 лева.

С оглед горното, въззивното решение следва да бъде отменено частично, като се уважат предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове за вземане по чл.266 ЗЗД за възнаграждение в размер на 12 970,20 лева с ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2013г. до окончателното плащане на главницата, както и за вземане от 4022,84 лева за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава плащането на главницата от 12 970,20 лева с ДДС за периода от 08.01.2010г. до 08.01.2013г.

Предвид изхода на спора, на касатора-ищец, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за трите инстанции в размер общо на 7335,99 лева, изчислени пропорционално на уважената част от исковете, от които 1846,07 лева – за касационното производство, 2629,85 лева – за въззивното производство и 2860,07 лева – за първоинстанционното производство, както и разноски за заповедното производство в размер на 2052,81 лева.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 653 от 04.04.2014г. по гр. д. № 97/2014г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, в която е потвърдено решение № 434 от 04.12.2013г. по гр. д. № 196/2013г. на Районен съд Асеновград за отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК от [фирма], [населено място], установителни искове за признаване за установено по отношение на [община] съществуване на вземане в размер на 12 970,20 лева с ДДС лева, представляващо неизплатена част от вземане по фактура № 61 622/05.02.2008г. за цената за м. януари 2008г. на услуги по договор от 21.11.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2013г. до окончателното плащане на главницата, както и за вземане от 4022,84 лева за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава плащането на главницата от 12 970,20 лева с ДДС за периода от 08.01.2010г. до 08.01.2013г., за които по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35/2013г. по описа на Районен съд – Асеновград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], срещу [община], искове, че в полза на К.” О., [населено място] съществувакъм [община] вземане по чл.266 ЗЗД в размер на 12 970,20 лева с ДДС лева, представляващо неизплатена част от вземане по фактура № 61 622/05.02.2008г. за цената за м. януари 2008г. на услуги по договор от 21.11.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2013г. до окончателното плащане на главницата, както и за вземане от 4022,84 лева за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава плащането на главницата от 12 970,20 лева с ДДС за периода от 08.01.2010г. до 08.01.2013г., за които по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 653 от 04.04.2014г. по гр. д. № 97/2014г. на Окръжен съд Пловдив в останалата част.

ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. „А.. Н.Х.” №9, да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 7335,99 лева – направени разноски за трите инстанции, както и разноски за заповедното производство в размер на 2052,81 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 


Свързани съдебни актове


Цитирани норми