Решение № 37 от 28.02.2017 г. по т. д. № 50235/2016 г.

Анотация

Въпрос
Относно размера на обезщетението за период по-дълъг от 30 дни – максималният период, за който се дължи неустойка съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ и за доказателствената тежест за търпените вреди след този срок.
Дължи ли се неустойка за период, след като кредиторът също е станал неизправен или относим е само момента на възникване на задължението, т.е. изключва ли неизправността на кредитора (лицето претендиращо неустойка) правото на неустойка?
Дължи ли се неустойка съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“, когато продавачът заплаща описаните дневни обезщетения, след получаването на уведомление от потребителя, когато такова уведомление е постъпило?
Волята на носителя на спорното право (цедента) и на лицето (цесионера), което вместо него предявява от свое име неговото право, следва ли да се приеме за недопустимост на подобна процесуална субституция, с оглед, че е допустима само в случаите, предвидени в закона?
Предвид твърдяната цесия по отношение на процесната сума, за която следва да има самостоятелно правно основание, може ли цесионерът да провежда доказване по отношение на договора за продажба, по който не е страна (т.е. процесното вземане има ли характера на договорно основание по отношение на лицето, с което липсва облигационно отношение)?
Отговор

В чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. ” е уредено задължението на електроснабдителя да плати неустойка на потребител, комуто не е възстановено електроподаването в продължение на повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на електроснабдяването. Наличието на неустойка освобождава потребителя от тежестта да докаже претърпените вреди, но неустойката се дължи не от прекъсването на електроснабдяването, не и от получаването на уведомлението, а след изтичането на 24 часа от получаването на уведомлението. Клаузата на чл. 30, ал. 2 от Общите условия, която ограничава срока на неустойката е обявена за нищожна, поради което следва да се приеме, че неустойка се дължи и след изтичането на 30-ия ден, без да е необходимо доказването на вреди. Неустойката по чл. 30 от Общите условия се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случаи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна.

С договора за цесия кредиторът на едно вземане го прехвърля на друго лице. За действителността на договора е без значение, какво е основанието (причината) ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини