Решение № 28 от 10.09.2012 г. по т. д. № 650/2010 г.

Анотация

Въпрос
Само при условията на евентуалност ли могат да бъдат упражнени прякото право срещу застрахователя и правото на деликтно обезщетение?
Отговор

Разпоредбите на материалния закон, които регулират правоотношенията при непозволеното увреждане, както и тези, които се отнасят до застраховката, не създават солидарност между делинквента и застрахователя пред пострадалия в случаите, когато непозволеното увреждане е и застрахователно събитие. Задължението на последния към ищеца се основава на договора за имуществена застраховка за гражданска отговорност като трето, ползващо се от застраховката лице, а не на обезпечителната отговорност заради възлагането на работа на ответника физическо лице - делинквент. Макар и застрахованият по застраховка "гражданска отговорност" и застрахователят да имат еднакво по съдържание задължение за репариране на вредите от осъществения риск, отговорността им пред пострадалия от непозволено увреждане не е солидарна, тъй като не се основава на еднородни фактически състави, не е създадена от правната норма като такава, а и не произтича от нарочно сключен договор, който да я създава. В тази насока нормативната практика на ВС е била последователна и категорична - ППВС № 4/75 г. - т. 12, с която изрично е прието, че между деликвента и застрахователя не е налице солидарна отговорност пред увредения.

Пострадалият от непозволеното увреждане ищец има право следователно да търси отговорността както от отговарящия пред него делинквент, който го е увредил, така и пряко от застрахователя. Основанието за отговорността на делинквента не изключва и не може да изключва отговорността на застрахователя и обратното. По същество обаче пострадалият може да получи обезщетение само от единия, защото както фактическия състав на непозволеното увреждане, така и застраховката имат предвид едни и същи вреди и защото за понесените от него вреди може да получи само едно обезщетение, което изключва кумулативното съединяване на исковете срещу тях. В този смисъл и с т. 11 ППВС № 7/77 г. е указано, че увреденото лице при застрахователни събития, които са непозволено увреждане може да предяви искове само при евентуално субективно пасивно съединение срещу застрахователя или прекия причинител, като е посочено, че при такова евентуално съединение съдът се произнася с решението по отговорността на избрания от ищеца първи евентуален ответник и ако уважи исковете срещу него не разглежда другите евентуално предявени искове.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ СЛАВЧЕВА, РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 650/2010 година

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 42 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 802/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 281 от 01.04.2009 г. по гр.д.№ 2294/2008 г. Врачанския районен съд, с което е осъден солидарно с Л. С. Ц. да заплати на К. Г. ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини