Решение № 19 от 22.03.2017 г. по т. д. № 3349 / 2015 г.

    Анотация

    Въпрос
    Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената вещ не отговаря на договорените параметри и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, съставлява ли постигнатото споразумение обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?


    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ:
    Вероника Николова, Кристияна Генковска

    при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3349 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 188/19.06.15г., постановено по т.д.№ 294/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 30/16.02.15г. по т.д.№ 134/14г. на Добричкия окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 29378 лв., представляваща договорна неустойка в размер на 50% от платената цена съгласно чл. 10.3 от договор за продажба от 26.03.13г. и на евентуалния иск за същата сума, като част от обезщетение в общ размер от 117514 лв., представляващо двукратния размер на платената цена по договора съгласно чл. 334, изр. 3 ТЗ.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, както и поради съществени нарушения на процесуалните правила. Моли въззивното решение да се отмени и да се уважи искът за заплащане на неустойка.

    Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

    За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 26.03.13г. и допълнително споразумение към него от 05.12.13г. касаторът като купувач е заплатил на ответника сумата от 58757 лв. за доставка на хедер, пригоден за използване от комбайн „Claas M. 208”. С допълнителното споразумение страните са се съгласили, че по време на експлоатацията е установена техническа несъвместимост между предадената по договора вещ и комбайна на ищеца. Договорили се продавачът да заплати на купувача сумата от 3500 евро при подписване на споразумението и в срок до 15.08.14г. още 3500 евро, които суми представлявали обезщетение за преките и непреките имуществени вреди, претърпени от купувача от установените недостатъци на продадената вещ, както и продавачът да достави на купувача нова вещ до 15.08.14г.. Уговорката в чл. 10, ал. 3 от договора от 26.03.13г. била, че при разваляне на договора неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 50% от цената. По делото е било безспорно, че купувачът е развалил договора и с първоинстанционното решение, в която част същото е влязло в сила като необжалвано, продавачът е осъден да върне платената цена от 58757 лв. и да плати обезщетението в размер на 3500 евро по споразумението от 05.12.13г. Решаващият състав е изложил съображения, че претендираната неустойка по чл. 10, ал. 3 от договора от 26.03.13г. не се дължи, тъй като със споразумението от 05.12.13г. е договорено заплащане на обезщетение поради техническата несъвместимост на вещта и доставяне на нова вещ, което представлявало обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Клаузата по чл. 10, ал. 3 от основния договор не била възпроизведена в споразумението, поради което следвало да се счита за погасена. По евентуалния иск съставът на апелативния съд е приел, че не е налице постигнато съгласие между страните за предварително плащане на цената съгласно чл. 334, изр. 3 ТЗ. Уговорката в основния договор била за плащане на 80 % от цената в деня на доставката, а по споразумението продавачът е следвало да достави вещ, за която цената е заплатена. Допълнителен аргумент е изведен и с оглед на предвиденото обезщетение във връзка с вредите от доставената вещ, поради което при възмездяване на вредите от недоставянето й би се стигнало до неоснователно обогатяване.

    С определение № 526/13.06.16г. по т.д.№ 3349/15г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената вещ не отговаря на договорените параметри и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, съставлява ли постигнатото споразумение обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?

    Становището на състава на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове