Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2012

В чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава. Първият фактически състав / чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/ изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществена облага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Това са случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт, когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта и др. Възможно е предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение. Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по нея. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му.

В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот собственост на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в хипотезата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД.

Правилото на чл. 59 ЗЗД се прилага само ако правоимащия не разполага с друг иск. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, неприложим е общия състав на чл. 59 ЗЗД, неизчерпателно изброени в т.9 на Постановление №1/1979г.