Анотация
Образувано съдебно /или арбитражно/ производство с предмет спорно вземане на кредитор, би било достатъчно за съобразяването му при разпределение имуществото на ликвидиращото се дружество, със заделяне на имущество, в обезпечение на вземането, съгласно чл. 272, ал. 3 ТЗ, дори и без предявяване на вземането в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, ако дружеството в ликвидация, респ. ликвидаторът са били в известност за образуването на производството до извършване разпределение на имуществото.В противен случай и ако този факт би бил узнат след разпределението, но преди прекратяването на производството по ликвидация и заличаване на търговеца, съответният кредитор може да се удовлетвори от наличен остатък или / и ако би било установено вземането му със сила на присъдено нещо или е налице последващо признание на длъжника / да иска възобновяване на производството, при наличие на новооткрито имущество / чл. 273, ал. 2 ТЗ /.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
с участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3674/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на етажните собственици при сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], ул.”Три уши„№ 6, чрез председателя на УС - [фирма], против решение № 1804/11.08.2015 год. по т.д.№ 2512/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 488/19.03.2015 год. по т.д.№ 8241/2013 год. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от етажните собственици иск, за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на [фирма] в Търговския регистър, а именно – заличаване на дружеството, в резултат на приключило производство по ликвидация.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.Страната коментира изводите на въззивния съд като манипулативни и превратни, в несъответствие с контекста, в който са събирани конкретните доказателства. Така оспорва позоваването на съда на факта на недоказано да е предявено от ищеца пред ликвидатора вземане, тъй като самият ищец не се позовава на такъв факт, а на предходно образувано, спрямо производството по ликвидация, заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, за събиране на вземането си от [фирма], на знанието на ликвидатора – предходен управител на дружеството - за това спорно вземане ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
