1. При направено възражение за прекомерност на договорена неустойка и във връзка със служебното задължение на съда да следи за съответствието на неустойката с добрите нрави, с изпълнената част от договора и с действително претърпените вреди, за да отхвърли или за да уважи направеното възражение, следва ли съдът в мотивите на решението да разгледа и прецени един или няколко от критериите, посочени в т. 3 ТР №1/2010г. или други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства; 2. „Претърпените вреди“ по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, включват ли и пропуснатите ползи (чл. 82 ЗЗД) и ако включват, следва ли да бъдат доказани; 3. Допустимо ли е съдът при спор по договор, в който страната, направила възражение за прекомерност на неустойка не е търговец, да обоснове решението си едниствено с пропуснатите ползи от страна на търговеца; 4. Едностранното изявление за прекратяване на договора, без изложени конкретни основания, обосновава ли презумпция за виновно неизпълнение, съответно за дължимост на уговорената неустойка в пълен размер или съдът следва да изясни фактите, обстоятелствата и причините и причините за прекратяването му, ако такива са наведени, като даде съответните указания на страните за ангажиране на доказателства и доказателствени искания за същите. Според касатора така формулираните въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно.