Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 86 ЗЗД

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

чл. 86 ЗЗД

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК:(1) кои са критериите за преценка на наличие, респ. липса на фактическа и правна сложност на спора и следва ли съдът да ги обсъди в мотивите;(2). При преценка, че прекомерност е налице, всякога ли следва възнаграждението да бъде намалявано до минималния размер, или може съдът да определи справедлив размер на възнаграждение под минималния и как следва да се прецени този справедлив размер. Изтъква се противоречие с ТР №******г на ОСГТК, тъй като указанията по него не са съобразени, което е довело до драстична редукция, сочи се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е създадена вълна от противоречива практика. Формулира се и общ процесуалноправен въпрос (3) следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди твърденията им. Изтъква се ППВС №******г, ППВС №1/1985г, ТР №1/2001г на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, указващи това задължение за съда, което касаторът счита за пренебрегнато при постановяване на обжалвания акт по разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за изхода на делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, без да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото; 2) допустимо ли е решението на въззивния съд, постановено на непредявено основание; 3) допустимо ли е да бъде отхвърлен доказан по основание иск под предлог, че не е доказана сигурността за увеличаване на материалното състояние, ако своевременно беше предадено владението на имота; 4) длъжен ли е въззивният съд, произнесъл се в нарушение на разпоредбата на чл. 162 ГПК, и без специален анализ, да обоснове приложимостта на цитираното от него ТР №3/12.12.2012 г. на ВКС, предвид различията му с настоящия случай; 5) правно обосновано ли е въззивният съд да оправдава отказа на ответниците да изпълнят задълженията си по наследения от тях предварителен договор с неотносимата за договорните отношения „недопустимост на предварителния отказ от процесуални права, даже и когато е налице доказана злоупотреба с тях; 6) следва ли съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, защото приспособена към процесния случай тази разпоредба би имала вида, че - „сбъдването на статута ни на собственици има обратно действие, ако ответниците, които са имали интерес от несбъдването му, недобросъвестно са попречили на осъществяването му“. Сочат се и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

за признаване нищожността на процесния договор, позовавайки се на решение №******г. по т. д. №3415/2014г. на Софийски градски съд, с което е присъдено в полза на „Български пощи“ ЕАД обезщетение за неизпълнение на договора. Счита, че с оглед Тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е следвало да прогласи договора за нищожен, поради противоречие със закона, а именно поради нарушаване на императивната забрана за извършване на същинска банкова дейност от лица, които не притежават специалната правоспособност на кредитни институции, както и поради законовото ограничение за съвместяването на банкова с друг вид търговска дейност, а именно с тази на пощенски оператор. Същевременно се твърди, че апелативният състав се е отклонил от практиката на ВКС, съгласно която наличието на договор само по себе си не изключва деликтната отговорност, а решаващият съд е длъжен да изследва фактите и обстоятелствата, при които е причинена вредата, за да определи основанието за обезщетяването й като деликтно или договорно. В тази връзка се сочи, че вредите от присвояванията възникват за клиентите на банката, като между пощенските служители и увредените клиенти няма каквато и да е договорна връзка, поради което извършеното представлява деликт. Поддържа се, че в конкретния случай банката е възстановила неправомерно усвоените от служители на „Български пощи“ ЕАД суми в периода от 10.05.2013г. до 07.10.2016г., поради което именно това е моментът, в който Банката е претърпяла вреда и следователно от този момент тече погасителната давност за иска по чл. 49 ЗЗД, така че към датата на предявяване на исковата молба на 10.05.2018г. 5-годишната давност не е изтекла.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може само бланкетно да препрати към тези на СРС?; 4. Материално легитимиран ли е внук да получи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на негов дядо при трудова злополука?; 5. Правилно ли въззивният съд е приложил правилата за наследяване по Закона за наследството спрямо претенция, която не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия от трудова злополука?; 6. Правилно ли съдът е приложил принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?; 7. Била ли е налице дълбока емоционална връзка между В. Г. и С. Г.?; 8. Била ли е създадена между дядо и внук трайна и дълбоко емоционална връзка и претърпял ли е ищецът от смъртта на първия продължителни болки и страдания?; 9. Приложимо ли е ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС в иск за присъждане на неимуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ?; 10. Ответникът трябва ли да докаже съпричиняване или ищецът трябва да докаже, че е налице такова?; 11. При какви условия следва да бъде доказано възражението за съпричиняване?; 12. Следва ли възражението за съпричиняване да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване или е достатъчно да бъде проведено насрещно непълно доказване с предположения?; 13. В настоящия случай доказано ли е при условията на пълно и главно доказване възражението за съпричиняване?; 14. Правилно ли съдът е определил процента на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?; 15. Длъжен ли е съдът да уважи възражение за съпричиняване, дори и то да бъде надлежно доказано, с оглед размера на вредите и какво значение имат те за пострадалия или неговите наследници? По отношение на първи, втори и трети въпроси, се поддържа, че са разрешени в противоречие с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, I Г. О., решение №110/12.04.2010 г. по гр. д. №4617/2008 г. на ВКС, IV Г. О., решение №115/30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II Т. О., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II Т. О. По въпросите от четвърти до осми се сочи противоречие с решение №115/15.11.2018 г. по гр. д. №4455/2017 г. на ВКС, III Г. О., решение №499/09.01.2012 г. по гр. д. №1577/2010 г. на ВКС, IV Г. О. и ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За четвъртия, деветия и петнадесетия въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпросите от десети до четиринадесети се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №63/10.05.2017 г. по гр. д. №3648/2016 г. на ВКС, III Г. О., решение №151/12.11.2012 г. по т. д. №1140/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №66/01.06.2017 г. по т. д. №650/2016 г. на ВКС, I Т. О., ППВС №17/1963 г. и решение №252/05.02.2015 г. по т. д. №3320/2013 г. на ВКС, I Т. О. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за възможността за спиране на исковия процес в тази хипотеза. Искането е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

123392 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право