са израз на поддържаните от касатора, но невъзприети от въззивния съд тези, че липсват доказателства, респективно, че не е проведено пълно доказване на наличие на основание /фактическия му състав/ за получаване от банката на платените от ответницата суми /с които плащания са погасени установените по делото съществуващи задължения на ответницата към банката, възникнали поради осъществено от ответницата нерегламентирано теглене на суми от сметки на клиенти на банката, в тяхно отсъствие, без тяхно нареждане и без тяхно знание, в общ приблизителен размер от 360 121.90 лв., с които действия ответницата е увредила непозволено банката и които действия се установяват по безспорен начин от дадените от последната обяснения/. Следва да се посочи обаче, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.