чл. 51 ал. 2 ЗЗД
Чл. 51. […] Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
чл. 51 ал. 2 ЗЗД
Чл. 51. […] Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
към нея и това е продължило около 10 минути, а по-късно е започнала да отговаря само с да и „не; след изписването от болницата ищцата се е оплаквала от болки в носа и в главата, а когато се променя времето – от затруднено дишане; не смеела да се вози в кола.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 106 ал. 3 КЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 38 ЗАдв, чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, чл. 429 ал. 3 КЗ, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 496 КЗ, чл. 497 ал. 1 КЗ, чл. 498 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
по първото основание е: Когато една вещ поради своя характер и предназначение е общодостъпна и има обичайно /общо възприето/ или законово определено предназначение, следва ли собственикът й или лицето, което я стопанисва и управлява да я обозначава и обезопасява по подходящ начин за всички останали възможни начини на потребяването й, чрез които може да се стигне до физически или друг вид травматизъм? Твърди се очевидна неправилност на следните изводи: че е правомерно да се преминава от уличното платно до тротоара през отделящия ги пояс от храсти, където има земна почва, растения и напоителна система, че веднага след унищожаването на растение от този пояс, независимо от сезона и вегитацията на растенията, общината трябва да засади ново растение или да премахне окрепителната или напоителната система за храстите, че преминаващ през такава просека гражданин не нарушава общоприетите правила и ако получи травматично увреждане при спъване в тази конструкция - няма съпричиняване за увреждането от него, че общината е трябвало, но не е посочила кои правни норми е нарушил ищеца, за да се приеме съпричиняване от него. Твърдението за неравнопоставеността на страните се свързва с това, че при обосноваване отговорността на общината, съдът е издирил и приложил всички норми в Закона за пътищата, ЗДвП, ЗУТ, които счита, че тя е нарушила, но не е подходил по този начин при отхвърляне възражението на общината за съпричиняване, въпреки изложеното в т. 4 от отговора на исковата молба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/. как следва да бъдат анализирани и ценени показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му и може ли въз основа на тях да се приемат за доказани правнорелевантни факти; 2/. какъв е критерият за справедливост и влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни от ППВС №4/1968г.; 3/. следва ли при определяне на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди да се извърши от съда задължителна и подробна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетение по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД; 4/. „При постановяване на своите решения и първоинстанционният и въззивният съд не са се съобразили с мотивите ни по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съществува причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите от това вреди“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1./ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно? Твърди се противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №84/15.08.2016г. по т. д. №1508/2015г. на ІІ т. о. и 2./ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП? Навеждат се доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №15/19.02.2020г. по т. д.№146/2019г. ІІ т. о.; решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №96/15.10.2012г. по т. д. №936/2011г. І т. о.; решение №39/16.07.2010г. по т. д.№551/2009г. ІІ т. о.; решение №49/15.04.2009г. по т. д.№648/2008г. ІІ т. о.; решение №60126/19.11.2021г. по т. д. №1999/2021г. І т. о.; решение №206/12.03.2010г. по т. д.№35/2009г. ІІ т. о.; решение №98/24.06.2013г. по т. д.№596/2012г. ІІ т. о.; решение №16/04.02.2014г. по т. д.№1858/2013г. І т. о.; решение №99/08.10.2013г. по т. д.№44/2012г. ІІ т. о.; решение №54/22.05.2012г. по т. д. №316/2011г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №159/24.11.2010г. по т. д.№1117/2009г. ІІ т. о.; решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. І т. о. и решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о. Във връзка с начина на определяне степента на съпричиняване е поставен и въпросът: „При определяне степента на съпричиняването, следва ли въззивният съд за съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси са свързани с предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432 КЗ. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, включително и сочената от касаторите, в която е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е още, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице (то да е спомогнало за увреждането си, като без неговото поведение не би се стигнало до същото), както и този принос да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Въззивното решение е постановено в съответствие с така дадените разрешения. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, свързани с поведението на участниците в произшествието и допуснатите от всеки от тях нарушения. Отчел е пряката причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и приносът на поведението на всеки от участниците за настъпване на произшествието. С оглед на това, по тези въпроси не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието на практика по чл. 290 ГПК изключва и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице и второто наведено основание. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията, посочени в изложението, са възприети същите принципни разрешения по тълкуване и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 12 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 КЗ, чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалия, прогнозата за възстановяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се съотнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение; 2) как съдът установява дали размерът на определеното застрахователното обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди; 3) размерът на средната брутна работна заплата за страната към датата на настъпване на ПТП може ли да бъде критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 4) какви са критериите за определяне на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди; 5) отчитането на нетрудоспособността при определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди не води ли до повторно обезщетяване на пострадалия при предявяване на отделна претенция за имуществени вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Следва ли съдът да съобрази конкретните факти по делото, които да разгледа в контекста на цялостното увреждане на пострадалия, както и последиците причинени именно от личното му неправомерно поведение и да формира мотиви за това?, 2. В случай на конкретно извършено правонарушение и настъпили травми, довели до летален изход, мястото на настъпване на ПТП, съобразно събраните писмени доказателства, достатъчно ли е да установи факта на укоримо поведение? Събраните данни относно механизма на настъпване, следва ли да се приемат по отношение на дължимата деликтна отговорност и да се отчетат при присъждане на обезщетението с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?, 3. При наличие на противоречиви обстоятелства, следва ли съдът да изследва и прецени, както и да мотивира решението си, и досежно право изключващите обстоятелства? Не следва ли при липса на възможност за изграждане на вътрешно убеждение, съдът по свой почин да назначи експертиза, или да укаже на страната да ангажира доказателства, за да бъде изградено вътрешното убеждение във връзка с направените възражения, оплаквания и оспорвания?, 4. Следва ли да бъде постигната обективност по въпроса – дали пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, съобразно всички ангажирани доказателства, които да се преценят в съвкупност и главно във връзка с мястото на настъпване на инцидента – ширина и дължина на пътното платно, час, състояние?, 5. Поведение, което съставлява обективен принос, което е противоправно и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, и е последица от реализирано пътно транспортно произшествие, следва ли да бъде отчетено при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и какво следва да е дължимото обезщетение в конкретния случай с оглед събраните доказателства и след приспадане на доказания процент принос? и 6. При налично достатъчно обективни данни, неоспорени – последователни и непротиворечиви - писмени доказателства, представляват ли гласните, абсолютна предпоставка за доказване, на доказани вече с писмени доказателства факти и обстоятелства? Позовава се и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, която не обосновава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилагат критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относим към преценката за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило в резултат на пътнотранспортно -произшествие. В своята практиката ВКС е категоричен, че отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" по чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на застрахователя е да установи отсъствието на презюмираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15 НК/. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и зависи от установените факти и обстоятелства. С оглед вменените му задължения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий; 2/ Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед на търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост; 3/ Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип; 4/ Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастващата инфлация в страната; 5/ Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва; 6/ Кои са предпоставките на чл. 51, ал2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела; По първите три въпроса относно приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, се поддържа допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС и на ВКС – т. II на ППВС №4/1968 г., както и на казуална практика на ВКС /изрично посочена в изложението/ по приложението на чл. 52 ЗЗД. По четвърти и пети въпрос се поддържа освен допълнителния критерий на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се сочи конкретна съдебна практика на ВКС, така и този по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като последния е обоснован с необходимостта от осъвременяване на практиката с оглед промените в обществените условия – честотата на увреждания от претърпени ПТП и необходимостта от получаване на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чиито размер следва да бъде съобразен и с икономическата конюнктура в страната. По последния въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВС и на ВКС – т. 7 на ППВС №17/1963 г., както и на съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК / изрично посочена в изложението/, в които се застъпва становището, че за отчитане на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не е достатъчно да се предполага причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а е необходимо да е доказано конкретно поведение на пострадалия, с което същият е допринесъл обективно за резултата, създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.