1) следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи за съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях; 3) длъжен ли е съдът съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, и обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; 4) в хипотезата на нередовен запис на заповед поради порок, но със запазена безусловност, останалите елементи на договор за заем следва ли да се установяват с други допустими доказателствени средства; 5) кои са конкретните предпоставки, нередовен запис на заповед да се конвертира в разписка и да се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя; кои са конкретните пороци, при които нередовен запис на заповед може да се конвертира в разписка и да се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя; 6) всеки един нередовен запис на заповед ли може да се конвертира в разписка и да се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя; 7) при какви обстоятелства нередовният запис на заповед, приложен като доказателство по делото, следва да бъде счетен като разписка; 8) може ли поемателят да предяви иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД преди съдът да приеме, че записът на заповед страда от пороци, които го правят нередовен от външна страна или нищожен като менителничен ефект; и 9) при липса на други доказателства за сключен договор за заем, нередовният запис на заповед може ли да послужи като доказателство за сключването на договора и за предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя (заемодател) на издателя (заемател), предвид неговия абстрактен характер. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че на тези въпроси въззивният съд отговорил в противоречие с практиката на ВКС, а именно: на първите три въпроса – в противоречие с решение №8/19.01.2018 г. по търг. дело №2435/2016 г. на II-ро търг. отд., решение №134/30.12.2013 г. по търг. дело №34/2013 г. на II-ро търг. отд., решение №75/20.06.2016 г. по търг. дело №1608/2015 г. на II-ро търг. отд., решение №94/13.09.2016 г. по търг. дело №3768/2014 г. на II-ро търг. отд., решение №161/04.10.2016 г. по търг. дело №2220/2015 г. на II-ро търг. отд. и решение №202/25.01.2018 г. по търг. дело №1826/2016 г. на I-во търг. отд.; и на останалите шест въпроса – в противоречие с решение №78/17.07.2009 г. по търг. дело №29/2009 г. на I-во търг. отд., решение №52/22.05.2009 г. по търг. дело №695/2008 г. на I-во търг. отд., решение №187/30.07.2009 г. по гр. дело №466/2008 г. на IV-то гр. отд., решение №1023/05.11.2008 г. по гр. дело №39/2008 г. на V-то гр. отд., решение №729/19.05.2003 г. по гр. дело №1506/2002 г. на V-то гр. отд. и решение №21/15.03.2012 г. по търг. дело №1144/2010 г. на I-во търг. отд. Същевременно се поддържа, че по последните шест въпроса нямало установена съдебна практика, поради което те били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, т. е. – навежда се и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като се твърди, че въззивното решение било очевидно неправилно – страдало от особено тежък порок, тъй като било постановено в явно нарушение на закона и при несъобразяване на императивни процесуални правила, както и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.