(материалноправен и процесуалноправен), обобщени така както е пояснено в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. При изясняване на нуждата от издръжка и в частност, каква е сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага, съдът по иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД длъжен ли е да включи и дохода от продаден имот? и 2. Нарушава ли въззивният съд чл. 266 ГПК, като приеме писмени доказателства, които първата инстанция не е отказвала да приеме, но и не се е произнесла по това доказателствено искане, ако в жалбата липсва оплакване за допуснатото процесуално нарушение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с решение №473/20.01.2012 г. по гр. д. №263/2011 г., а втория – с решение №136/25.06.2019 г. по гр. д. №4465/2018 г., решение №252/04.09.2012 г. по гр. д. №629/2011 г. и решение №79/03.02.2010 г. по гр. д. №56/2010 г., все на ВКС, IV-то ГО. Позовава се и на очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК обосновава с твърдения, че от прочита на решението се установява, че решението е постановено в нарушение по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД. При формиране на сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, въззивният съд не е включил сумата от продажбата на апартамент на дарителя в [населено място] – по договор от 07.10.2019 г., и доходите от наем, който дарителят е могъл да получи, предоставяйки възмездно ползването на едната свободна стая от собствения си апартамент в [населено място], в който живее. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост, допуснатото съществено процесуално нарушение - по чл. 266 ГПК, причината за неправилно прилагане на материалния закон – на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД (касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК). Претендира разноските по делото.