Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 183 ЗЗД

Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

чл. 183 ЗЗД

Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „При установено софтуерното въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизулизиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишният период регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ /отм./?“; 2. „Предпоставка ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините затова?“ и 3. „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №150/26.06.2019 г. по гр. д. №4160/2018 г. на ВКС, III г. о., решение №118 от 18.09.2017г. по т. д. №961/2016г. на ВКС, II т. о., решение №75 от 13.04.2021 г. по гр. д. №2206/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение №76 от 08.04.2021 г. по гр. д. №2209/2020 г. на ВКС, IV г. о., а вторият и третият са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо – основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено само с косвени доказателства? Когато за даден факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг-установен по делото факт? Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти? Длъжен ли е съдът са зачете това доказване при формиране на решението му по спора в случай, че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените за това форма и ред? Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред обстоятелството кой е собственик на средството за измерване и кой следва да го поддържа в изправност? Отпада ли отговорността на потребителя, ако електроразпределителното дружество, собственик на средството за измерване и носещо задължението да поддържа в изправност електроразпределителната мрежа, е монтирало в обекта на потребителя ново, метрологично годно и технически изправно средства за измерване, включително и към датата на проверката му в Българския институт по метрология?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

След измененията на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр.54/2012г./, съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са бил приети от ДКЕВР правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ от 2012г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Следва ли да се приеме, че при липса на данни какви са показанията в скрит отчетен регистър за активна или друга енергия на един измервателен уред /електрометър/, същият е с нулеви показания или този факт подлежи на доказване?, 2. При липса на данни на коя дата е извършено претарифиране - следва ли да се приеме периода, посочен от електроразпределителното дружество или следва да се приеме, че щом не е доказана конкретната дата на претарифиране, периодът е недоказан и не се дължи заплащане или периодът е ирелевантен? 3. Следва ли да се установи периода на преминаване на количеството енергия или следва да се приеме, че периодът е от монтиране на СТИ до демонтажа му, чрез въвеждане на правна фикция с ПИКЕЕ?,4. Каква цена следва да се ползва при корекция на сметка, когато абонатът е битов и няма договор за да се плаща по цена на технологичен разход? и 5. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и нейната доказателствена стойност? При отчасти прието и при отчасти оспорено заключение на експертизи, които не дават категоричен и точен отговор на поставените въпроси, следва ли съдът да приеме за недоказан оспорван факт, за който не са налице приети по делото писмени доказателства? Позовава се на противоречие с приетото в решение по гр. д.№1814/2009г. на ІV г. о. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 6. Приложими ли са ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г., в случай че корекцията обхваща предходен период?, 7. Когато се установи, че е измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ и операторът на съответната мрежа начисли неговата стойност, но периодът от монтажа до демонтажа на СТИ е повече от три години и длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, това възражение основателно ли е? и 8. При липса на доказателства, представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че той добросъвестно е изпълнявал задълженията си по чл. 34 и чл. 42, ал. 4 ПИКЕЕ за обслужване на измервателните системи и за съставяне на досие, най-малко веднъж на три месеца, което да съдържа показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на СТИ, налице ли е негово неправомерно бездействие и може ли той да черпи права и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца, считано от демонтажа на СТИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Може ли при тълкуване на договора съдът да извежда съдържание на задължение, което не е обективирано в договора и не е съответно на поведението на страните преди и след сключване на договора?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства?; 4. Следва ли съдът да извърши преценка каква е изпълнената част от едно задължение, за да прецени в каква част се дължи съответното на изпълнението възнаграждение?; 5. Кои обстоятелства следва да прецени съда и има ли значение процесуалното поведение на страната, за да приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК?; 6. Възможно ли е да се кредитират свидетелски показания, в случай че страната оспорва съществуването на даден документ, който е задължена да представи?“ Поддържа, че съдът се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на решения на ВКС по т. д. №761/2008 г., I т. о., т. д. №666/2010 г., I т. о. и гр. д. №2007/2021 г., IV г. о., по втори въпрос – на ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г., ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК – по т. д. №1106/2010 г., II т. о., т. д. №811/2012 г., II т. о., т. д. №1544/2014 г., II т. о., т. д. №2483/2014 г., II т. о. и др.; по трети въпрос – на решение на ВКС по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о. и на цитираната в него практика на ВКС; по четвърти въпрос – на решения по гр. д. №747/2009 г., III г. о. и т. д. №1938/2013 г., I т. о.; по пети и шести въпрос – на решения по гр. д. №2732/2016 г., IV г. о. и гр. д. №4079/2019 г. IV г. о. Касаторът поддържа, че е налице очевидна неправилност на въззивния акт, изразяваща се в явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Излага и доводи за вероятна недопустимост на атакуваното решение, като твърди, че съдът е разгледал и възражение за намаляване на цената на продадените дружествени дялове, каквото ответникът не бил релевирал с отговора на исковата молба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

по чл. 280, ал. 1 ГПК, макар да са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има богата практика на ВС и ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Приема се, че подобренията могат да се предявят от ответника или по реда на чл. 72, ал. 3 чрез възражение за право на задържане по предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС - решение №882 от 8.07.2008 г. на ВКС по гр. д. №4074/2007 г., II г. о., решение №201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №2329/2013 г., II г. о., или чрез насрещен иск - решение №1375 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №4656/2007 г., IV г. о., решение №79/28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №4416/2019 г., II г. о.; че когато претенцията за подобрения е предявена по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС съдът не постановява осъдителен, а само условен диспозитив – че вещта се предава само след заплащане на конкретно посочена стойност на подобренията – решение №201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №2329/2013 г., II г. о., решение №93/25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №1358/2015 г., I г. о., решение №24/25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №2617/2021 г., I г. о., решение №436/25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №1028/2008 г., I г. о.; че когато по установителен иск за собственост ответникът не е предявил насрещен иск за подобрения, съдът няма основание да ги присъжда, в противен случай решението му е недопустимо - решение №78 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. №3691/2022 г., I г. о. Следователно – няма пречка претенцията за подобрения да се предяви самостоятелно, извън правото на задържане, но това винаги става с иск, включително и насрещен, а не с възражение. В настоящия случай насрещен иск за подобрения не е предявен, а тъй като искът за собственост не е осъдителен, а установителен, то няма и как на ответника да се признае право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения. Въззивното решение е изцяло съобразено с посочената практика на ВКС, която изключва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

за това указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават ли въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото; за това следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й, а също така за това независимо дали съдът възприема експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви обосноваващи преценката за годността на експертизата; за това при наличието на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси длъжен ли е съдът да обсъди всички и са се аргументира защо приема или не всяко едно от тях; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това периодът на начисление по чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 година обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл. 183 ЗЗД и при установено количество реално потребена, но неотчетена и неплатена от купувача електрическа енергия следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставка или същият е ирелевантен за дължимостта на цената.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

12361 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право