в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Разходите за управление и поддържане на общите части дали са въпроси само от компетентността на общото събрание за сгради в режим на ЕС или тези въпроси могат да се уреждат с индивидуални договори между отделни собственици и инвеститор без решения на ЕС“; 2. „Със задължителен индивидуален и определен за вписване нотариално заверен договор по чл. 2 ЗУЕС може ли да се договаря индивидуално от отделен етажен собственик управление на общи части на сграда в ЕС, която не е затворен жилищен комплекс и която не е част от затворен жилищен комплекс, както и дейности, несвързани с общи части, поради липса на изрична забрана за това в чл. 2 ЗУЕС“; 3. „Произнасянето си въззивният съд следва ли да съобрази с всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за изхода на спора факти, като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и като изводите му не бъдат изведени от произволно избрани от съда доказателства; 4. „Нищожна ли е уговорка в договор по чл. 2 ЗУЕС за плащане на поддръжка на общи части на сграда в размер и по принципи, различни от императивната норма на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС“; 5. „Как следва да е разпределена доказателствената тежест за наличие или отсъствие на спомагателни обекти“. Релевират се и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.