чл. 29 ЗТР
Защита срещу вписване
Чл. 29. (1) Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
(2) Искът по ал. 1 се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, съответно на клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел, съответно клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел относно когото е извършено вписването.
чл. 29 ЗТР
Защита срещу вписване
Чл. 29. (1) Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
(2) Искът по ал. 1 се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, съответно на клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел, съответно клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел относно когото е извършено вписването.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
няма правна характеристика, а е твърдение за неправилност на въззивното решение поради отсъствие на изложени фактически и правни изводи, което изключва възможността той да послужи като общо основание за осъществяване на проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Общата предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК е различна от основанията за неправилност. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият въпрос е относим към законосъобразността, проверката за която се извършва след допускане до касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 135 ЗЗД, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 КТ, чл. 272 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ЗТР, чл. 442 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 632 ал. 1 ТЗ
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021
налице ли е противоправно поведение на евентуалния ответник - физическо лице, в резултат на което да са произтекли вреди в претендирания в исковата молба размер и отговаря ли застрахователното дружество-главен ответник за тези вреди. Установил е, че по молба с посочен автор управителят на „Полипро“ ООД Н. Н. от 28.09.2012 г. до ЧСИ И. Ч., е образувано изп. д.№422/2012 г., като към молбата има договор за поръчка с подписи за доверител с посочен същият автор и за довереник И. Ч. и заявление за вписване на пристъпване към изпълнение от 25.09.2012 г. Приел е, че в деня на образуване на изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД за 823 112 лв., с което й е наредено на основание чл. 508, ал. 3 ГПК да внесе дължимите суми по сметка на ЧСИ и в платежното да посочи номера на изпълнителното дело, като на 02.10.2012 г. банката е превела на ЧСИ сумата от 656 750 лв., а на 03.10.2012 г. до ЦРОЗ е изпратено искане извлечение за вписани обстоятелства, съобщение до „Полипро“ ООД за липсата или наличие на публични задължения и съобщение до „Кирстин“ ЕООД за наложения запор и постъпилата сума.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 29 ЗТР, чл. 290 ГПК, чл. 32 ал. 5 ЗОЗ, чл. 36 ЗОЗ, чл. 37 ЗОЗ, чл. 380 ал. 1 КЗ, чл. 417 т. 4 ГПК, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 441 ГПК, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 463 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 521 ал. 1 ГПК, чл. 521 ГПК, чл. 604 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
и че е решен в противоречие с практиката на ВКС: 1. Валидно ли е свикано общо събрание на членовете на сдружение от управителен съвет, вписан в ТРРЮЛНЦ при АВ, ако се твърди, че има друг избран управителен съвет, който обаче не е вписан в ТРРЮЛНЦ при АВ. 2. Може ли съдът при изпълнение на задължението си по чл. 130 ГПК да се позовава на качество на ищец по делото, каквото самият той не посочва и не е ли това в нарушение на принципа за отмяна на служебното начало в процеса. 3. Решенията на органите на сдружението, които не са вписани и не са сведени до знанието на всеки от членовете на сдружението, произвеждат ли незабавно действие във вътрешните им отношения. 4. Следва ли съдът да изследва повдигнато в процеса възражение за нищожност на избор на член на управителен орган на сдружение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 129 ал. 2 ТЗ, чл. 129 ТЗ, чл. 172 ГПК, чл. 194 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ЗТР, чл. 290 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на предмета, с който е сезиран, според заявените страни, правопораждащи юридически факти и петитум?”; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, за да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане?” (по тези два процесуални въпроса твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; Решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №215/30.10.2019 г. по гр. д. №4780/2018 г. на ВКС, IV ГО; Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 ., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о.); 3. „При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира/защо?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС - I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 г., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г.); 4. „При наличие на разписка за получена парична сума, въз основа на договор за паричен заем между търговци, в която е посочено получаване на паричната сума от управителя на дружеството-заемател, възможно ли е оборване на получаването с косвени доказателства (управителят на заемателя не е бил на територията на страната на датата, посочена в разписката)?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №43/26.03.2015 г. по гр. д. №4638/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №2354/2013 г. на ВКС, III г. о. и Решение №174/29.04.2011 г. по гр. д. №640/2010 г. на ВКС, IV ГО); 5. „Представлява ли елемент от фактическия състав на договора за заем доказване наличието на предоставената в заем парична сума у заемодателя?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение №20/02.02.2011 г. по гр. д. №620/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение №174/23.07.2019 г. по гр. д. №5002/2008 г. на ВКС, IV ГО и Решение №317/23.02.2015 г. по гр. д. №1238/2014 г., IV ГО); 6. „При въведено в исковата молба твърдение, че заемателят не е получил реално парична сума по договор за паричен заем, сключен между търговци, чия е тежестта за доказване на отрицателния факт на неполучаването?” (твърди противоречие с Решение №379/06.01.2014 г. по гр. д. №171/2012 г. на ВКС, IV г. о.); 7. „Какво е значението на разписката към договора за паричен заем за наличието на заемно правоотношение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №240/26.10.2016 г. по гр. д. №922/2016 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №119/01.07.2016 г. по гр. д. №6182/2015 г. на ВКС, IV г. о.) и 8. „Ако за доказване на вземането си заемодателят представя договор за паричен заем, разписка за получаване на парична сума и запис на заповед, при постановяване на съдебния акт следва ли решаващият съд да разглежда всеки от документите самостоятелно и във връзка с останалите документи, доказващи паричен дълг?” (по този въпрос сочи противоречие със задължителната практика, формирана по т. 17 ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г.).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ЗТР, чл. 55 ал. 1 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 692 ал. 1 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 3 ТЗ, чл. 694 ал. 5 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 8 ЗТР
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
- за задължението на въззивния съд да даде самостоятелно разрешение на правния спор, след като извърши анализ на ангажираните от страните доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и формира свои собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, е значим за делото, но при разрешаването му въззивният съд не е процедирал в противоречие със сочената от касатора задължителна практика на ВС и ВКС и казуална практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Касаторът е обосновал значението на въпроса за изхода на делото с твърдения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил възраженията му срещу доказателствената стойност на представения със заявлението за вписване в Търговския регистър протокол - извлечение от протокол за проведено на 20.12.2013 г. общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД, а също и възраженията срещу представителната власт на пълномощника, който според данните в протокола - извлечение е представлявал по време на събранието съдружника Г. Х. и е съставил и подписал протокола за събранието. Твърденията за необсъждане на посочените възражения /доводи/ не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил подробни съображения относно доказателствената стойност на протокола - извлечение и за неоснователност на възраженията и доводите на ищеца, насочени към оспорване на документа, в т. ч. и на отразената в текста му дата на съставяне. За да приеме, че протоколът - извлечение доказва провеждането на общото събрание на датата 20.12.2013 г. и вземането на отразените в текста му дружествени решения, въззивният съд не се е ограничил само до преценка на съдържанието на конкретния документ, а е взел предвид множество факти, съвкупността от които е послужила като основание за формиране на категоричния извод за валидно възникване на заявените за вписване в Търговския регистър обстоятелства. Въззивният съд не е възприел тезата на ищеца - сега касатор, за недостоверна дата на протокола, като се е аргументирал с наличието на безспорни доказателства, установяващи провеждането на събранието на отразената в текста му дата - изпратената до ищеца покана за събранието, чието връчване предхожда датата 20.12.2013 г., констативният протокол, съставен от нотариус на датата, посочена в протокола като дата на провеждане на събранието, разменената на 21.12.2013 г. електронна кореспонденция между ищеца и консултиращия го юридически екип, в която се съдържа информация за провеждане на събранието в отсъствие на съдружника Х. П.. Мотивите към решението съдържат и извод, че съставителят на протокола - адв. Г. Д., е бил надлежно упълномощен от съдружника Г. Х. да го представлява на събранието, като правилността на тази констатация не е предмет на производството по чл. 288 ГПК (т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по поставения в п.1 от изложението процесуалноправен въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За знанието на третото лице – купувач за увреждащия кредиторите на неговия продавач характер на прехвърлителната сделка и значението в тази връзка на вписана преди договора възбрана върху прехвърляния имот.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
пар. 1 ДР ТЗ, чл. 125 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 134 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ЗТР, чл. 389 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
За начина, по който съдът следва да изчисли стойността на дружествен дял, когато този спор се повдига в производство по чл. 40 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на дялове, като сключен във вреда на представлявания и дали в случая е приложима практиката по приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в частност - решението по т. д.№1108/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
„1. Единствено лицата, притежаващи право на собственост в едно капиталово търговско дружество, ли разполагат с активна легитимация и правен интерес да предявят иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство?“, „2. Налице ли е възможност да бъде заличен вписан нов управител по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при уважаване на иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство?“ и „3. Налице ли е правен интерес за управител на дружеството, който въвежда твърдения за незаконосъобразното си освобождаване и за нищожно или недопустимо вписване, респективно за вписване на несъществуващо обстоятелство, да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?“. Страната поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по отношение на първи и трети въпрос поддържа противоречие с възприетото в решение №174/05.02.2021 г. по т. д. №1748/2019 г. на ВКС, II т. о. По втория въпрос счита, че въззивният съд го е разрешил по начин различен от възприетото с определение №127/18.02.2013 г. по ч. гр. д. №684/2012 г. на ВКС. Алтернативно, поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С изложението, частният касатор е дал отговор на въпросите в контекста на защитната си теза. В тази връзка е изложил съображения, че макар и да не е съдружник в дружеството, освобождаването й като управител е накърняване на гарантирано от закона право, произтичащо от договора за управление, а чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда един широк кръг от правни субекти, имащи правен интерес от атакуване на съответното вписване, като признаване на същото за нищожно, недопустимно или несъществуващо би рефлектирало благоприятно в правната й сфера, доколкото опитът за отстраняването й от длъжност не би породил правни последици и би бил признат за незаконосъобразен. Не споделя аргументацията за невъзможност да изпълнява дейността си като управител, твърдейки, че единственият случай, в който това би било така е предходно разрешаване на спора между страните с влязло в сила съдебно решение относно действителния управител. Посочва с арг. от чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ, че признаването на освобождаването й като управител за незаконосъобразно би се простряло за в бъдеще върху последващи вписания на същите обстоятелства в Търговския регистър. Други доводи не са развити.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.