1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и допустимо ли е съдът да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. 2. Следва ли въззивният съд да обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. 3. Има ли конститутивно действие решението на ПК, постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ/ ДВ бр. 68/30.07.1999 г./, ако за описаната в решението местност няма предходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението са посочени само съседите с техните имена при непълно изписване, и решението не е придружено със скица. 4. Може ли да се приеме, че реституираният имот е достатъчно добре индивидуализиран, ако същият не е описан с имена на съседи, без посочен номер по предходен план, и че процедурата по възстановяване на имота на реституирания собственик е приключила и от този момент започва да тече придобивна давност. 5. Приложими ли са ограниченията на допустимите възражения по ТР №9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на лица, които не са ползватели, основаващи своите права на пар. 4а или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ. 6. Винаги ли, когато ПК е постановила последващо решение, същото е нищожно. По тези въпроси поддържат наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което поставят следните въпроси: 1. Нищожно ли е последващо решение на ПК, постановено след срока по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, при условие, че с него административният орган се е произнесъл по възстановяване на имоти, които не са били предмет на произнасяне по предходното решение, и с последващото решение по никакъв начин не е изменил предходното решение по отношение на имотите, за които вече се е произнесъл. 2. Може ли да се приеме, че са налице условията на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато по делото са представени доказателства за извършена сделка след замяната и извършено застрояване на процесния имот при условие, че е налице оспорване на идентичността на получения по замяна имот с процесния и по делото не е установена такава идентичност. На следващо място жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. последно ГПК.