относно наличието на предпоставките на земеделска реституция на процесната реална част с оглед приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. какъв е видът и характерът на изградената в имота сграда и доколко тя отговаря на изискването на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за законен строеж, са изложени мотиви, че по време на извършване на строежа са действали разпоредбите на чл. 66з ЗПИНМ /отм./ и чл. 189 и сл. ЗПИНМ, според които строежите на частни лица се извършват само ако има издадено строително разрешение по писмено искане на инвеститора /собственика на имота или лицата, които имат право да строят върху чужд имот/, което строително разрешение се издава от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице. В случая по делото е установено, че строежът е извършен след надлежно издадено разрешение за строеж /описаният по-горе позволителен билет/, т. е. спазени са законовите изисквания за разрешаване на строителството. Съдът е приел, че процесната сграда е изпълнена по проекта - изградена е в съответствие с издаденото разрешение за строеж и при спазване на строителните правила и норми при разрешаване на строителството. Направен е извод, че не е установено наличието на предпоставките за възстановяване на процесния недвижим имот на наследодателя на ответниците, че реституцията е проведена незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, предвид на което и ищцата се легитимира като собственик на реална част от процесния недвижим имот, която реална част е от 289 кв. м., до който размер се явява и основателен предявеният ревандикационен иск.