Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 33 ал. 2 ЗС

Чл. 33. […] (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

чл. 33 ал. 2 ЗС

Чл. 33. […] (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и по-конкретно може ли чл. 33, ал. 2 ЗС да се прилага в случаите при сделки за даване вместо изпълнение на парично задължение; 2. Ако се допусне изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия/; 3. При даване вместо изпълнение на парично задължение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост на няколко имота, допустим и основателен ли е искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС само за част от прехвърлените имоти. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС на един от прехвърлените имоти. Може ли цената да бъде определена от съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза; 4. Допустимо ли е цената на един измежду няколко прехвърлени имоти чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да се определи чрез съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице, като съобрази характеристиките на имотите по сделката, да определи стойността на всеки един от тях към датата на прехвърлянето; 5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствата при установяването по чл. 20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл. 33, ал. 2 ЗС имот; 6. Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е уговорена привидно във вреда на останалите съсобственици в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, без да има предявен установителен иск за разкриване на относителна симулация и установяване на действителните отношения между страните по сделката. Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за даване вместо изпълнение на парично задължение на база позоваване от страна на ищците на относителна симулативност на сделката поради условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо; 7. Ако е предявен главен иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. второ ЗС, може ли да се приеме, че съдът е сезиран с два отделни иска и следва ли да се произнесе и по двата иска; 8. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба, то следва ли той да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, като изложи в решението си собствени фактически и правни изводи; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

За задължението на съда да се произнесе по оплакванията им от въззивната жалба, по всички конкретни доводи и възражения (1) ; да даде правна квалификация на иска и да го разгледа съответно на твърденията и петитума на исковата молба (2); да уважи доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК за разпит на свидетели, отклонено от първоинстанционния съд, за да не се наруши принципа на равнопоставеност на страните (3); как следва да се обсъждат свидетелски показания (4). По първите два въпроса се твърди противоречие с установена практика на ВКС в реш.№230/2014г, реш. №60/2013г на Четвърто г. о, реш. №36/2015г, реш. №94/2016г, реш. №134/2013г на Второ т. о на ВКС и др., тъй като въззивният съд не е обсъдил косвените факти и основни възражения на въззивните жалбоподатели. По трети въпрос се изтъква противоречие с т. 3 ТР №1/2013г ОСГТК и реш. №92/2013г по гр. д №1147/2012г на Четвърто г. о, тъй като въззивният съд е лишил страната от възможността да постигне достатъчност на косвените доказателства, подкрепящи твърдение за привидност. По последния въпрос се сочат множество решениея на ВКС, според които съдът формира изводи след обсъждане поотделно и в съвкупност на всички относими доказателства, което се отнася и за гласните доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения на ищците, които са ключови за формирането на основанието и петитума на тяхната претенция, да не кредитира първоначално посочени от тях факти и обстоятелства, които са и в противоречие с констатациите на съда; 2. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено твърдение, което не отговаря на посоченото от ищците, което твърдение е с особено значение към установяването на датата, от която започва да тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС; 3. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения относно датата за възникване на правото на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, въпреки констатираната неяснота, да се произнесе с решение, в което е приетa дата, различна от изложената от ищците; 4. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в двумесечния преклузивен срок, когато ищците твърдят, че са научили „случайно“ за настъпилата продажба, като тази случайност не е конкретизирана към определена дата и моментът на узнаване за извършената сделка не е точно определен; 5. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на твърдение, което не е конкретизирано и се основа на случайни неопределени събития; 6. Допустимо ли е въззивният съд да посочва дата на узнаване на сделката, от която тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, различна от посочената от ищците; 7. Ограничен ли е правораздавателният контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя; 8. При наличието на доказателства по делото, че узнаването от ищците за продажбата, в която те не се участвали като страна, и за нейните съществени белези, е настъпило в по-ранен момент от заявения пред съда от ищците момент на узнаване на продажбата, следва ли да се приеме, че искът е предявен от ищците в законоустановения срок; 9. Следва ли съдът да допусне изкупуване без да установи действително уговорените условия по сделката; 10. Налице ли са предпоставки за аналогия на закона /analogia legis/ въз основа на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗС по въпроса дали неуведоменият по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственик е добросъвестен до момента на узнаването му за продажба на дял в съсобствен имот от съсобственик на трето лице, при положение че с оглед на събраните по делото доказателства се констатира, че ищците по делото са знаели за извършената продажба; 11. Кои са надлежните писмени доказателства по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС, които следва да бъдат представени пред нотариуса за удостоверяване на предложението до останалите съсобственици за изкупуването на частта от недвижимия имот; 12. Кои са законоустановените действия, които добросъвестният съсобственик, който иска да предложи на останалите съсобственици изкупуването частта от недвижимия имот, следва да предприеме при пълно бездействие от страна на другия съсобственик на имота; 13. Представлява ли злоупотреба с право бездействието на съсобственика, който отказва да предприеме действия, с които да удостовери отказа си от изкупуването на съсобствения имот, обявен за продан; 14. Как добросъвестният съсобственик, който иска да продаде своята част от недвижимия имот, но е осуетен от бездействието на другия съсобственик, следва да защити правата си по чл. 33, ал. 1 ЗС. Налице ли са законови разпоредби за изложеното.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

касаторът поставя с оглед тезата си, изложена и в касационната жалба, че в случая Е. Р. му е прехвърлила правото на собственост върху целия имот, а не върху идеална част от същия и за нея не е съществувало задължение да адресира оферта до друг съсобственик. Счита, че в подобна хипотеза не съществува възможност за изкупуване на продадената идеална част от съпритежателя на общото право на собственост. Навежда довод, че сключеният между него и Е. Р. договор за покупко-продажба е напълно валиден и извършената от въззивния съд компилация между вещноправния ефект на сделката с целените чрез нея правни последици и възникналите за продавача облигаторни задължения е некоректна. Счита, че съдът не би могъл да „преработи“ съдържанието на волеизявленията на страните по сделката, а оттам и че в полза на Д. А. П. не е възникнало потестативното право на изкупуване на притежаваната от него Ѕ идеална част от имота. С оглед на това поддържа, че защитата на Д. А. П. може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 76 ЗН, като се приеме, че сключената сделка е в състояние на висяща недействителност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за цената на иска не е бил повдиган от ответника и от съда до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„В случай, че по иск за съществуване на договор, който има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска не може да се определи, тъй като няма данъчна оценка, а пазарната цена на вещното право е неопределяема поради обективни фактори, следва ли да се приеме, че е налице неоценяем иск?“, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че размерът на цената на иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2012г., обективиран в Нотариален акт №98 поради невъзможен предмет, не може да бъде определен поради спецификите на имота, и тъй като процесните обекти не съществуват от много години, поради което същият следва да се приеме за неоценяем и да се разглежда пред СРС като първа инстанция.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

въззивното решение влизало в противоречие с решение №217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №761/2010 г., IV г. о., решение №235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №513/2010 г., IV г. о., решение №324/22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №1413/2009 г., IV г. о. и три определения на ВКС по чл. 288 ГПК, които не представляват практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; на решение №108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №1814/2009 г., IV г. о., решение №1318 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №5641/2007 г., II г. о. и решение №111 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №3807/2017 г., I г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

12356 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право