1/ допустимо ли е съдът да се произнася по съществото на спора и да прекратява производството по отрицателен установителен иск, след като интерпретира погрешно фактите и приема, че вместо по чл. 109а ЗС спорът е по чл. 53а, т. 1 ЗКИР; 2/ при предявен отрицателен иск за собственост на реално обособена част от поземлен имот с площ 51,60 кв. м., при подробно описани граници по чл. 109а ЗС, допустимо ли е съдът да преквалифицира спорното право - че е въведен спор за реално обособена част от поземлен имот с площ 51,60 кв. м. и тази част не съставлява самостоятелен поземлен имот, не съставлява и УПИ, който да е бил някога нанасян в кадастралния план или сега да е нанесен в КК; 3/ какъв е пътят на защита на страните при спор относно реално обособена част от ПИ с идентификатор ***с площ 51,60 кв. м. когато съдът е извел изначално невярна фактическа обстановка; 4/ какъв е редът за защита на правото когато искът не попада в приложното поле на чл. 53а, т. 1 ЗКИР предвид, че е въведен спор за реално обособена част от поземлен имот, която не съставлява самостоятелен поземлен имот, не съставлява и УПИ, който да е бил някога нанасян в кадастралния план или сега да е нанесен в КК; 5/ когато се касае за възстановен национализиран имот и този имот е включвал 200 кв. м. от УПИ и 51,60 кв. м. реално обособена част, закупена от праводателя на ищците през 1945г. и реституирана в обща квадратура от 251,60 кв. м., какъв е пътят за защита за установяване правото на собственост върху тези 51,60 кв. м., след като при нанасяне в кадастъра имотът е въведен с площ 200 кв. м. По тези въпроси касаторите твърдят, че липсва съдебна практика, а те са от съществено значение, доколкото се касае за спор за материално право извън обхвата на ЗКИР, а съдът отказва да разгледа спора и по този начин ги поставя в невъзможност да върнат собствеността си.