Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 30 ЗН

Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

чл. 30 ЗН

Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е в решението си въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както относимите към предмета на делото обстоятелства и доказателства и да изложи правните си изводи по отношение на тях в мотивите към решението“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд при направено с въззивната жалба оплакване за непълен доклад по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните кои релевантни за спора факти сочат или не доказват“; 3. „Допустими ли са свидетелски показания за установяване на симулативност на сделка на страната, твърдяща симулативност при представен по делото пълен обратен документ“; 4. „Трябва ли обратното писмо да съдържа всички уговорки между страните по прикритото съглашение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Представляват ли лична собственост вещните права, придобити по време на брака със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, закупеното с тях може ли да бъде съпружеска имуществена общност и при какви условия“; 2. „Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, той или другият съпруг трябва да твърди и установи, че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и/или кога е натрупан влога за да се обори презумпцията за съвместен принос; за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва от кого, на какво основание и кога са придобити паричните суми по този влог.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

обуславящ изхода на спора: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл. 30 ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД?“. Твърди, че окръжният съд е приел, че този нотариален акт не е отразен във фактическата обстановка по първ. делото, но е посочил, че независимо от това нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост. Излага, че съдът превратно е обсъдил ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС - втората хипотеза, като е стигнал до извода, че покупко-продажбата на дарения имот през 2016 г. не е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж от къщата. Според касатора, след като сделката от 2016г. е действителна, то за да осъществи своите евентуални права за възстановяване на запазената си част, ищцата първо е следвало да проведе успешен иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД. Следващият въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, касаторът твърди, че е обуславящ за изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС в решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д. №3109/2017г. на ВКС и много други. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. е нищожна, тъй като е сключена за цена много под пазарната, както и, че продажбата на чужд имот не е нищожна, в какъвто смисъл е непротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение №483/15.07.2010г. по гр. д. №991/2009г. на ВКС, определение №349/22.06.2018г. по гр. д. №4035/2017г. на ВКС и определение №186/26.04.2016г. по гр. д. №1192/2016г. на ВКС. По следващия материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл. 31 ЗН да се включва имот, подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“ се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС в решение №81/20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС. Касаторът посочва, че неправилно в наследствената маса е включен само получения от ищцата с безвъзмездно дарение първи етаж от краварника от 2013г. от 416 кв. м, а не цялото дарение за 602 кв. м., като в същото време съдът е изключил извършеното последващото дарение от 2015г., с което ищцата е прехвърлила учреденото ѝ вече право на строеж за разликата от 416 до 602 кв. м на сина си за построяването на втория етаж. Извършвайки аритметични сметки съобразно така изложените си твърдения, касаторът счита, че запазената част на ищцата е нарушена със сумата от 7094.60/38 880.60 лева, а не както е приел съдът - 10699.73/33015 ид. части от Ѕ ид. части от процесния от втори етаж от сграда във В., [улица].

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Такъв въпрос не е обусловил правните изводи в обжалваното въззивно решение по предмета на спора. Решаващите изводи на въззивния съд са съсредоточени върху преклудиращата сила на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д.№7719/2022 г. на РС – Варна по предявения иск по чл. 30 ЗН, а не върху въпроса дали това влязло в сила решение е допустимо. Обосновката на частния жалбоподател по този въпрос е относима към довода му за допуснати процесуални нарушения от съда в производството по гр. д.№7719/2022 г. и наличие на порок на влязлото в сила решение по другото дело като постановено при наличие на основание това друго дело да бъде спряно до приключване на настоящето, които обаче доводи са неотносими към предмета на спора по настоящето дело. Липсата на относим правен въпрос от значение за спора, по който правен въпрос да се е произнесъл въззивния съд, както е разяснено в горепосоченото ТР №1 по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване по него. Ето защо и соченото като противоречива съдебна практика ТР №1/9.07.2019 г. по т. д.№1/2017 г. се явява неотносима съдебна практика, доколкото това ТР е постановено по въпрос, който не е обсъждан от въззивния съд в случая. Липсва общото основание за селекция по поставения въпрос, като една от кумулативните предпоставки за допускане касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Мотивите на съда, за да приеме, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на искането за делба на имоти и за конституиране като страна по делото на Ж. Й. Т., са че ищцата не е изпълнила двукратно давани указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Производството по делото не е прекратено по отношение на иска по чл. 30 ЗН и въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследство следва да се конституират всички наследници. За пълнота следва да се посочи, че с нормата на чл. 30 ЗН е признато право на наследника със запазена част да претендира възстановяването й, когато е накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания, като ответник по този иск е лицето, в полза на което се е разпоредил наследодателят. Преценка на всеки от наследниците е дали да предяви или не иск за възстановяване на запазената си част от наследство, предвид на което и следва, че наследникът, който не е упражнил правото си по чл. 30 ЗН, не е страна в производството, образувано по иск по чл. 30 ЗН, предявен от друг наследник.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Налице ли е нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните престации, когато насрещната престация е с два или четири пъти по-ниска?, като счита, че отговорът е отрицателен, особено като се отнася за сделки между роднини. Излага, че обраният извод на съда е в противоречие в практиката на ВКС, обективирана в решение №158 от 05.07.2022г. по гр. д. №493/2021г., решение №452/25.06.2010 г. по гр. д. №4277/2008г., решение №24 от 09.02.2016 г. по гр. д. №2419/2015г., решение №834/26.10.2009г. по гр. д. №136/2009г. на ВКС. В допълнение на горното, касаторът счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно, тъй като договорената в споразумението сума от 5000лв. не е очевидно „нулева престация“. Следващият въпрос: В случай, че първоинстанционният съд не разпредели правилно доказателствената тежест като не посочи на страната, че определен факт е спорен и следва да се докаже от страната, длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателставената тежест в тази насока? се поставя във връзка с твърдяното за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на касаторката не било указано, че трябва да доказва действителността на споразумението, както и на фактите, посочени в него, което според нея е в противоречие с възприетото в ТР №1/2013г. по т. дело №1/2023г. на ОСГТК относно задължението на въззивната инстанция в тази връзка. Третият въпрос: „Може ли съдът да основе решението си на факти/обстоятелства, които са въведени за първи път с отговора на въззивната жалба? Допустимо ли е съдът да разгледа и мотивира решението си с обстоятелства и направени във връзка с тях възражения, когато същите са били въведени в процеса след преклузивните срокове по чл. 266, ал. 1 ГПК?“ се поставя във връзка с твърдението на касаторката, че ищецът Ц. не е оспорил, или възразил срещу представеното споразумение нито в заседанието, нито до края на съдебното производство пред първата инстанция. Твърди, че едва в отговора на въззивната жалба се правят възражения срещу него, което е абсолютно недопустимо. Счита, че като е разгледал и мотивирал в решението си, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №88/04.05.2016г. по гр. дело №4229/2015г. на ВКС, както и в противоречие с ТР №1/2013г. по т. дело №1/2023г. на ОСГТК. По изложените съображения, касаторът счита, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Налице ли е надлежна въззивна проверка, след като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин формално обсъжда събраните пред двете инстанции доказателства, защитните доводи и възражения на страните, а не ги подлага на собствена преценка, като не излага собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск“; 2. „Счита ли се за правопораждащ факт възникването на съсобственост посредством наследяване на съпрузи, придобили недвижим имот в режим на общност, като от откритите наследства на всеки един от съпрузите, техните наследници притежават идеалните им части от конкретния имот, като по този начин всеки един наследник, станал съсобственик, може единствено да осъществява държане на недвижимия имот, а не владение; 3. „Съсобственик, придобил това си качество вследствие на открито наследство и който е живял в имота преди смъртта на своя наследодател, както и след неговата смърт, може ли да осъществява явно владение на имота, след като се вземе предвид факта, че последният не познава или няма контакт с останалите съсобственици; В настоящия случай, счита ли се да е налице обективна невъзможност за демонстриране на явно владение върху конкретния съсобствен имот“; 4. „Стопанисването на имота, неговата поддръжка, надстрояване, ремонтиране, пристрояване, действия по завършване на имота годен за живеене, както и обработване на земята около имота, и други действия от този вид, които се извършват без съгласието на останалите съсобственици, явяват ли се фактически действия, които демонстрират недвусмислена воля на владелеца, че владее имота за себе си“; 5. „Колко пъти може да възникне правото по чл. 30 ЗН за съсобственици, които не са преки наследници на завещател, който е придобил по давност съсобствения имот; Счита ли се, че при всеки един правопроменящ факт относно правото на собственост върху недвижим имот, който е в съсобственост, започва да тече нова 5-годишна давност за защита на наследство, чийто пряк наследник не е конкретния ищец по делото“; 6. „От кой момент се счита, че е налице явно владение на недвижим имот от наследник по завещание, който е обявил завещанието по надлежен ред и се е легитимирал като собственик на имота посредством издаване на констативен нотариален акт на негово име - от момента на обявяване на завещанието или от момента на вписване на констативния нотариален акт в Имотния регистър“; 7. „Налице ли е наследствено правоприемство, когато наследодателите са две или повече лица и са починали последователно и наследниците на различните наследодатели претендират запазени части от наследството, придобито по давност, чийто собственик не е техен праводател“; 8. „От кой момент може да бъде атакувано завещаното имуществото, придобито в режим на общност, по време на брака, на завещателка на основание чл. 30 ЗН от наследниците на починалия и съпруг, което имущество преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание - от момента на смъртта на завещателката - 16.05.2013 г. или се счита, че имуществото на праводателката преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание от момента на обявяване на завещанието - 13.02.2014 година. Поддържа се наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно не е обосновал с какво произнасянето по тези въпроси би имало приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика, не е посочено кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито се твърди, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновано съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми. Направеното позоваване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т. 3 ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се сочи противоречие на обжалваното решение с решение №112 от 02.05.2017 г. по гр. д.№3356/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №25/23.07.2019 г. по гр. д.№2299/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №50/22.05.2019 г. по гр. д.№1441/2018 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №411/27.10.2011 г. по гр. д.№1857/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №21/26.02.2021 г. по гр. д.№2029/2020 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение №256 от 07.01.2021 г. по гр. д.№4293/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

12357 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право