Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ

Чл. 31. […] (5) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:
1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага;
2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.

чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ

Чл. 31. […] (5) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:
1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага;
2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

/ относно действителността и законосъобразността на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР /, което е предпоставяло спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото правните изводи на въззивния съд се основават на приложението на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР, то те се основават на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като валидността на цитираното решение е предмет на висящ пред ВАС спор. В евентуалност се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г. /. Според страната неправилно съдът е възприел изменението на законовата разпоредба от м. юли 2015г. и счел, че за произвежданата от него електрическа енергия, с оглед това изменение, е приложима единствено цената по т. 8 от Решение №Ц–10/2011 г. на КЕВР, без да извърши анализ на отношенията между страните, предходно на изменението. Считано от влизането му в сила от 24.07.2015 г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий - нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/, но без да се променят самите преференциални цени. Съображенията на касатора са, че нито в текста на закона, нито в подготвителните за същия документи, са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени прилаганата до момента методология по приложението и на двете преференциални цени към един и същ производител на енергия от възобновяем източник вятър - съответно по т. 8 и т. 9 на Решение №Ц - 10 на КЕВР / при работа до и над 2250 часа на година /. Не е обоснован, според страната, извода, че съществувалите предходни отношения и практики между страните следва да отпаднат след измененията, след като самият договор / чл. 18, ал. 3 и ал. 4/ съдържа уговорка за приложението на две отделни преференциални цени, по които да се фактурира произведената електроенергия в рамките на една календарна година. Акцентира на липсата на нормативен административен акт, определящ индивидуализиращия критерий, по който всеки от енергийните източници да може да бъде отнесен към едната или другата група производители на електрическа енергия от вятър - до и над 2 250 ефективни часа за календарна година, както и на фактическата възможност една и съща електроцентрала да премине от една в друга група в рамките на годината. В този смисъл се цитира практика на Върховен административен съд, с която касаторът намира, че въззивният съд е следвало да се съобрази, както и с правните последици от отмяната на т. 1.7 от Решение №СП – 1 на КЕВР, за частноправните отношения между страните по спора – окончателна и спрямо всички отмяна. В този смисъл и поради невлязлото в сила решение №СП – 5 на КЕВР, съдът, според страната, е следвало да съобрази, че към момента на произнасянето му липсва определено по надлежния ред и приложимо НСПЕ, въз основа на което ответникът да е отказал заплащането. Следвало е, поради това, съдът да съобрази и междувременно прогласената нищожност на това решение, във връзка с което е претендираното от ищеца спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението за обявяването й. Нещо повече, според касатора, на основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК въззивният съд е следвало сам да се произнесе по действителността на индивидуалния административен акт – Решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР. Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения – непроизнасяне по всички правни доводи на страната, свързани с приложимостта на механизма, залегнал в сключения между страните договор, както и за несъстоятелността на позицията на НЕК – след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от м. юли 2015 г., на която се основава аргументацията на ответника. Касаторът счита, че въззивният съд е изхождал от напълно погрешна изходна позиция – че спорът е дали ответникът следва да изкупува по преференциални цени цялото произведено количество електроенергия, докато спорът в действителност е коя стойност на НСПЕ и по какъв механизъм следва да се приложи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за законосъобразността на решение С-5, но исканията неправилно са отхвърлени. Поддържа се, че по този начин съставът на апелативния съд не е отстранил нарушенията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което е в разрез със задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС относно порока на съдебния акт. Изложени са и твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Нарушението на материалния закон е аргументирано с несъобразяване на разпоредбите на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във вр. с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ, при неправилно анализиране на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Посочва се, че в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 и 4 от договора изрично е уговорено приложението на две преференциални цени съобразно работата на ВяЕЦ- т. е. още при сключването му е уговорен механизъм за изкупуване на ел. енергия по две преференциални цени в рамките на една календарна година, а процесната ВяЕЦ има капацитет да надмине 2 250 ефективни часа работа и да попадне под втората категория преференциални цени в рамките на календарната година. Изложени са подробни оплаквания, че въззивният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на решение СП-1 на КЕВР. Като довод за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон отново е въведено, че въззивният съд е следвало да спре въззивното производство до окончателното влизане в сила на Решение СП-5, както и е следвало да се произнесе по неговата валидност на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, което е правомощие на гражданския съд. Поддържа се, че вследствие на тези процесуални нарушения е нарушено правото на защита на ищцовото дружество, нарушено е и правото на ЕС и конкретно правилото на чл. 60 (7) от Директива 2019/944/ЕО от 05.06.2019г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, тъй като за дружеството ще бъде невъзможно да отмени неблагоприятните последици от обжалвания административен акт, дори да постигне отмяната му. Позовава се на практика на ВКС по въпроса налице ли е преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя количеството нетно специфично производство на енергия за определен вид обекти за производство на ел. енергия от ВЕИ и делото, в което се претендира заплащане на ел. енергия над НСП по друга преференциална цена, като поддържа, че практиката, даваща положителен отговор е „константна и непротиворечива. Като израз на необоснованост на въззивния акт е въведено оплакването, че не са разгледани аргументите и твърденията на ищеца, че решението съдържа неверни и необосновани констатации. Искането е за отмяната на въззивното решение и постановяване уважаване на предявените искове.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

по делото е, може ли след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР ВяЕЦ да попадне последователно в две ценови категории в рамките на едногодишен период, определени в т. 1.7 и 1.8 от същото решение, съответно произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т. 8 и по т. 9 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично производство на ел. енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали по отношение на една и съща ВяЕЦ са приложими две преференциални цени в една и съща календарна година в зависимост от определеното НСП, признаването за незаконосъобразно на Решение СП-5/28.03.2019 г., не би разрешило правния спор, поради което не следвало да се извършва и инцидентен съдебен контрол на това решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

в каква категория е централата на ищеца, съдебният състав е приел, че с оглед доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 часа. За да формира този извод съдът е посочил, че самият ищец твърди, че произведената ел. енергия винаги е била заплащана по единична цена от 188.29 лв./МВтч. Относно произведената ел. енергия през 2017 г. също се твърди, че до достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника ел. енергия по цена от 188.29 лв./МВтч – преференциална цена, утвърдена c т. 7 от Решение №Ц-018/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като същата се отнася за централи, работещи до 2 250 часа работа. Освен това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 173.06 лв./МWh. Напротив, от представените доказателства следва че ВяЕЦ на ищеца е в категорията, работещи до 2 250 часа, в който смисъл са и издадените от страната фактури, представени с исковата молба, както и отбелязванията в чл. 18, ал. 4 от договора за изкупуване – цената, която е определена за централи, работещи до 2 250 годишни часове работа – 189 лв./МWh. За тези централи се отнася и НСП, използвано ДКЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 2000 КWh, по която цена са издавани и фактурите от ищеца. Същото е определено както в отменената по съдебен ред т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение №СП-5/28.03.2019 г. и Решение СП-1/15.10.2020 г. За това, следва да се направи извод, че по сключения договор за изкупуване страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа, при която преференциалната цена е определена на 188.29 лв./МWh.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в определение №410/27.09.2019г. по ч. т. д. №1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №10 от 06.01.2021г. по ч. т. д. №2479/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №25 от 10.01.2013г. по ч. гр. д. №795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №340/22.07.2019г. по ч. т. д. №1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №456 от 03.8.2015г. по ч. т. д. №1826/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №40 от 18.01.2018г. по ч. т. д. №2586/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №212/23.12.2015г. по т. д. №2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №155 от 11.01.2016г. по т. д. №2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №157 от 11.06.2016г. по т. д. №3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №7/26.04.2016г. по т. д. №3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №28/28.04.2016г. по т. д. №353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. По останалите въпроси поддържа наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?; 2/ При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административен акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта?; 3/Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда?; 4/ Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл. 17, ал. 2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение?; 5/Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху ИАА и/или да спре търговския спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на административното дело по проверка законосъобразността на административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?; 6/Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор? Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /по въпрос №1/ - твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №410/27.09.2019г. по ч. т. д. №1813/2019 на I т. о., определение №40/18.01.2018г. по ч. т. д. №2586/2017г. на I т. о., определение №25/10.01.2013г. по ч. гр. д. №795/2012 на IV г. о. и др. и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпроси от №2 до №6, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка. 2. При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта. 3. Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда. 4. Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл. 17, ал. 2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционно решение. 5. Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на индивидуален административен акт дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му. 6. Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор. Спрямо първия въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид произнасяне на въззивния съд в противоречие с определение №410/27.09.2019 г. по ч. т. д.№1813/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №10 от 06.01.2021 г. по ч. т. д.№2479/20207 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение по ч. гр. д.№795/2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и др., а по отношение на останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в каква категория е централата на ищеца, съдебният състав е приел, че с оглед доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 часа. За да формира този извод съдът е посочил, че самият ищец твърди, че произведената ел. енергия винаги е била заплащана по единична цена от 188.29 лв./МВтч. Относно произведената ел. енергия през 2017 г. също се твърди, че до достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника ел. енергия по цена от 189.29 лв./МВтч – преференциална цена, утвърдена c т. 7 от Решение №Ц-018/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като същата се отнася за централи, работещи до 2 250 часа работа. Освен това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 173.06 лв./МWh. Напротив, от представените доказателства следва че ВяЕЦ на ищеца е в категорията, работещи до 2 250 часа, в който смисъл са и издадените от страната фактури, представени с исковата молба, както и отбелязванията в чл. 16, ал. 3 от договора за изкупуване – цената, която е определена за централи, работещи до 2 250 годишни часове работа – 191 лв. За тези централи се отнася и НСП, използвано ДКЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 2000 КWh, по която цена са издавани и фактурите от ищеца. Същото е определено както в отменената по съдебен ред т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение №СП-5/28.03.2019 г. и Решение СП-1/15.10.2020 г. За това, следва да се направи извод, че по сключения договор за изкупуване страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа, при която преференциалната цена е определена на 189.29 лв./МWh.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право