Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 38 ал. 2 ЗАдв

Чл. 38. […] (2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

чл. 38 ал. 2 ЗАдв

Чл. 38. […] (2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Относно задължението на съда да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните? (По иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ срещу АССГ- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на административно дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължителната сила в производството по искове за вреди срещу съдебен изпълнител на съдебните решения по жалби срещу действията му въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърди и че по въпросите следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, да приложи императивни правни норми, да допусне служебно доказателства и да се произнесе по всички доказателствени искания решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди и че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно- може ли лица, които имат очевидно високи доходи, да искат изплащане на разноски, като се позовават на безплатна адвокатско услуга и подлежи ли на проверка от съда дали едно лице има право на безплатна адвокатска услуга.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди и тяхната релевантност за справедливия размер на обезщетение, се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението?; 2/ Длъжен ли е съдът да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?; 3/ Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника срещу първоинстанционното решение на уважаване на иска за разликата над 10 000лв. до 40 000лв. С оглед приетия от първоинстанционния съд размер на справедливото обезщетение от 80 000лв. и приетия размер на съпричиняване от страна на пострадалия в степен на 1/2, застрахователното дружество е обжалвало единствено правилността на извода за размера на справедливото обезщетение, поддържайки, че искът е основателен за сумата 10 000лв. С въззивното решение е счетено, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000лв., а съпричиняването следва да бъде отчетено в степен от 20 %, независимо, че оплаквания и възражения срещу размера на определеното съпричиняване застрахователят не е въвел, т. е. въпросът по приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е бил въведен в пределите и обхвата на въззивното производство, тъй като въззивната жалба на ищеца е върната с влязло в сила определение. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е очевидно неправилно с оглед изложените от съда мотиви относно размера на съпричиняването. Въззивната инстанция е акцентирала на обстоятелството, че същественото нарушение на пострадалия е това по чл. 137а ЗДвП - непоставянето на обезопасителен колан. По отношение на избраната от този водач скорост на движение е приела, основавайки се на заключението на експерта, че превишаването на максимално допустимата за съответния пътен участък скорост (изчислена на 58,7 км/час спрямо допустимата от 50 км/час), не е от изключително значение за избягване настъпването на ПТП, а единствено за тежестта на удара. Въззивната инстанция е преценила от значение и факта, че другият участник в пътното произшествие - товарен автомобил, при излизане от бензиностанция, освен че е нарушил забраната със знака „Стоп“, не се е съобразил и с другия задължителен указателен знак Г2 - “Движение само надясно след знака. Обосновала е, че ако товарният автомобил беше продължил движението в дясната пътна лента (с посока към [населено място]), сблъсък между двете превозни средства не би настъпил. В този смисъл е отчела, че поведението на ищеца като водач на лекия автомобил с отнето предимство за движение по пътя, е условие за вида и степента на увреждането, без да е пряка причина за вредоносния резултат, настъпил в резултат на деянието на прекия причинител. Тези изводи не могат да бъдат определени като изградени в нарушение на правилата на формалната логика. Ако направените от съда заключения не следват от изложените в подкрепа на същите аргументи, както счита касаторът, това не обосновава извод за очевидна неправилност, а води до необоснованост на правните констатации съобразно приетите за установени по спора факти. При довода си за очевидна неправилност, аргументирана с възприемането от въззивната инстанция на две тези, които според касатора „напълно си противоречат“, страната не държи сметка за констатациите в приетата по делото комплексна експертиза, че от гледна точка на поведението на водача на л. а. Д.“, удар не би настъпил само ако скоростта на движение на този автомобил е била под максимално разрешената скорост от 50 км./ч. Същевременно изводите на въззивната инстанция са в посока, че избраната от увредения водач скорост на управление, не е пряка причина за настъпването на сблъсъка с товарния автомобил. Не е основание да бъде квалифицирано като очевидна неправилност и несъобразяването от въззивната инстанция на обстоятелството, което настоящият състав констатира - че тя не е била сезирана с искане за намаляване на размера на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване, но на практика е постановила такова. Това обаче не води до недопустимост на обжалваното решение. Същевременно довод за очевидна неправилност поради несъобразяване от въззивната инстанция на пределите на въззивното произнасяне от заявеното в жалбата не е въведен от касатора. Проявлението на очевидната неправилност следва да бъде ясно обосновано и мотивирано от обжалващия. Този порок не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Констатираното нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивната инстанция, е за неправилност по чл. 269, предл. последно ГПК, която може да послужи като обща предпоставка за касационен контрол само при наличието на надлежно въведен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, какъвто не е формулиран. Поставените в изложението въпроси, чрез които се иска осъществяване на факултативния касационен контрол касаят единствено приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на конкретния за спора справедлив размер на застрахователното обезщетение. По делото е установено, че ищецът е получил счупване на две места на капачката на лявото коляно, пукване на големия пищял на лявата подбедрица в горна част, хематом над капачето на лявото коляно. Проведено е консервативно лечение като е поставена гипсова имобилизация на левия долен крайник за 45 дни, след което е била наложена ортеза за 30 дни. Възникналите неудобства са били свързани основно с ограничените движения на левия долен крайник в областта на коляното, свързани първоначално с имобилизацията на крайника и носене на ортеза, използване на помощни средства до средата на м. септември 2022г. По експертното мнение на вещото лице - медик най- изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през първите 4-5 седмици след претърпяното ПТП. При извършваните периодични прегледи е установявано, че коляното е оточно, с палпаторна болка, разпространяваща се към лява подбедрица, атрофия на мускулите и подбедрицата, ограничени движения. Вещото лице е установило, че са налице артрозни изменения под капачката на коляното и артрозна деформация на колянната става, които ограничават сгъването в ставата. При тези безспорно установени факти отсъства основание за преценка въззивният съд да се е отклонил от указанията в ППВС №4/1968г. и формираната по приложението му съдебна практика. Съставът на апелативния съд е изложил самостоятелни мотиви, въз основа на които е приел по-нисък по размер паричен еквивалент за овъзмездяване на претърпените от ищеца болки и битови неудобства, при преценката на конкретните за спора обстоятелства във връзка с телесното увреждане на ищеца и неговите последици - ограничение в придвижването.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се сочат, че са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в т. 2 ТР №1/2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК и постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС – Решение №223 от 19.06.2013г. по гр. д. №1006/2012г., IV ГО; Решение №338 от 11.10.2012г. по гр. д. №1383/2011г., IV ГО /по първия/ и Решение №549/29.10.2010г. по гр. д. №56/2010г., IV ГО; Решение №385 от 10.05.2010г. по гр. д. №1245/2009г., III ГО; Решение №700 от 6.12.2010г. по гр. д. №304/2010 г. на III ГО и Решение №129/2015г. по гр. д. №7040/2014г., III ГО /по втория/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за справедливостта на присъдените обезщетения за всеки от касаторите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията по т. д.№1277/2018г. на второ т. о. на ВКС, по т. д.№2690/2017 г. на второ т. о. на ВКС и по т. д.№3014/2019 г. на второ т. о. на ВКС; че материалноправният въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, както и, че постановеното от него решение е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се свежда до питането дали утвърденото от министъра на отбраната допълнително щатно разписание, според което заеманата от ищцата длъжност е срочна, представлява изключението по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ. Въпросът е свързан с обсъждането на събраните по делото доказателства и изразява по същество доводите на страната за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилен анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения и формиране вследствие на това на грешни крайни изводи. Извън това, формулировката на въпроса съдържа условия и обстоятелства, които не са приети за установени от въззивната инстанция. Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника, че временното щатно разписание представлява изключението по смисъла на пар.1, т. 8 КТ, но е счел същото за неотносимо към посочените в тази разпоредба хипотези. Доколкото поставеният въпрос представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, не може да обуслови допускането му до касационно обжалване. Следва да се допълни, че по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ е налице непротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Според тази практика (решение №94/17.04.2018г. по гр. д.№3082/2017г. на IV ГО е др.) разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ допуска сключване на срочни трудови договори за определено време за работи или дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на ралботодателя, но само по изключение, което е дефинирано в пар. 1, т. 8 ДР КТ; „изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбите на чл. 68 КТ са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на пар. 1, т. 8 ДР КТ, обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В решение №168/2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №4558/2017г. на IV ГО се приема, че обстоятелствата (обективни причини, обуславящи срочността на трудовия договор) може да съществуват, но ако те не касаят задълженията на конкретния работник или не предполагат срочност на тези задължения, изключение по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ не е налице. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е приел, че изпълняваната от ищцата длъжност „технически изпълнител” няма характер на временна, сезонна или краткотрайна (чл. 68, ал. 3 КТ); касае се за работа с постоянен характер. С оглед липсата на доказателства относно причините, обуславящи срочността (чл. 68, ал. 4 КТ, във връзка с пар.1, т. 8 ДР КТ), съдът е приел, че по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ, договорът се счита сключен за неопределено време и това обуславя незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на ТПО, на основание чл. 325, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок и е отменил уволнението. Наличието на съдебна практика по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ и относно критериите за преценка кога е налице изкллючението по смисъла на пар.1, т. 8 ДР КТ от една страна и липсата на аргументация за необходимост от нейната промяна или осъвременяване от друга, налагат извода, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

123182 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право