са принципни, поради което нямат характеристиката на правни, т. е. да са от значение за изхода на конкретното дело. В съдебната практика няма спор, че протоколът на ОС е частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен такъв /в този смисъл служебно известна съществуваща практика, напр. в Решение №38/24.04.2012г. по т. д. №8/2011г. на ВКС, I т. о./. Поради естеството му на частен документ, може да бъде оспорвана както автентичността, така и верността на съдържанието на протокола на ОС, съответно - с материална доказателствена сила ще се ползва, доколкото съдържа признание за неизгодни за страната, ползваща се от същия документ, факти. Първият въпрос е предпоставен от несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд доказване на заявеното от ответното дружество оспорване на истинността на процесния протокол и оборване на материалната му доказателствена сила на цялостното негово съдържание, който обаче въпрос е релевантен към правилността на изведения от съда извод, направен след обсъждане на събраните по делото доказателства – съдебно-почеркова експертиза, както и на липсата на отразяването му във водена от управителя протоколна книга, съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. Освен, че е общ, вторият въпрос не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация, тъй като не кореспондира с решаващия извод на въззивния съд за неустановяване на факта, че ищцата е внесла твърдяната парична вноска в полза на дружеството, за което следва да се отбележи че се доказва чрез отразяване в счетоводните регистри и в баланса като задължение на дружеството. Не е изпълнено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по двата въпроса. Посоченото по първия въпрос Решение по т. д. №634/2005г. на ТК, ІІ т. о. е ирелевантна практика, тъй като е постановено по спор между съдружници по заемно правоотношение по повод изплащане от единия на допълнителната парична вноска на другия съдружник, отразено в подписан протокол на ОС по чл. 134 ТЗ, от което е направен извод за съдържащо се признание на касатора на неизгодни за него факти, обусловило зачитането на материалната доказателствена сила на протокола. По втория въпрос касаторът се е позовал на решение на окръжен съд, което е извън посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК актове.