чл. 685 ал. 1 ТЗ
Срок за предявяване
Чл. 685. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
чл. 685 ал. 1 ТЗ
Срок за предявяване
Чл. 685. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
във въззивната инстанция. По аргументи, изведени от цитирана практика на ВКС, че когато не се установи качеството добросъвестен владелец на предявилия иск за подобрения в чужд имот, то е необходимо да се изследва претенцията на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД (доколкото искът по чл. 72, ал. 1 ЗС е частна хипотеза на иска по чл. 59 ЗЗД ), като се установи дали е налице обикновен подобрител и какъв е обема на обезщетението, което той може да получи за извършените в чужд имот строителни действия, въззивният съд е разграничил положението на ищеца спрямо обектите, за които на него му е било учредено право на строеж (тези по т. 2.2 от договора за суперфиция), и спрямо обектите, за които ответниците като учредители, са запазили за себе си правото на строеж (тези по т. 1.2 и т. 1.3 от договора за суперфиция). За първите, за които на ищеца е било учредено право на строеж, на ищеца е признато качеството на добросъвестен подобрител по чл. 72, ал. 1 ЗС, и според дадената стойност за тях от СТЕ, приета във въззивното производство, е прието, че с тях се е увеличила стойността на имота с 582 577 лв., която сума се следва на дружеството-ищец. За вторите, които са били предназначени за ответниците, ищецът е счетено да няма качеството на добросъвестен владелец, а на обикновен подобрител, държател, защото по силата на договора за суперфиция е имал субективното знание, че те съставляват реализиране на право на строеж за трето лице, поради което за тях реализира правата си по реда на общото правило за неоснователно обогатяване в чл. 59 ЗЗД, т. е. има право на по-малката стойност между разходите за изграждането им (само за обектите на ответниците) - 247 004 лв., и увеличената стойност на имота за тях - 337 185 лв. Така е направен извод, че ищецът има право сумарно на сума в размер на 829 581 лв., която стойност е прието да не подлежи на намаляване със стойността на построеното в отклонение от проекта с площ приблизително 14-15 кв. (или 29,58 кв. м. според СТЕ приета във въззивното производство), тъй като то се намира в имота, няма данни да подлежи на премахване, нито ответниците да са се противопоставили на запазването му, при което, по смисъла на ППВС №6/1974 г., се увеличава стойността на имота.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 12 ал. 2 ЗН, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 61 ал. 1 ЗЗД, чл. 645 ТЗ, чл. 67 ЗС, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 72 ал. 1 ЗС, чл. 72 ал. 3 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 74 ал. 1 ЗС, чл. 74 ал. 2 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 193 ДОПК, чл. 26 ал. 3 т. 1 ЗОЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 4 ЗОЗ, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 724 ТЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е постановено решение №50112/15.03.2024 г. по т. д.№1602/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, в което е прието, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора. Съставът на ВКС е извел аргументи от правната същност на изброените в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ понятия – реални обезпечения (залог и ипотека) и обезпечителни мерки (запор и възбрана), както и с оглед целта и последиците на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ. Корективното тълкуване е основано на обстоятелството, че по реда на ЗОЗ не може да се бъде вписана възбрана, тъй като съгласно чл. 4 ЗОЗ, запорът (обезпечителен или изпълнителен) е обезпечителна мярка, налагана по ГПК, ДОПК и в производството по несъстоятелност, с която се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия (правни и фактически) с предмета на запора, като действията, извършени в нарушение на тази забрана са непротивопоставими, т. е. се считат за неизвършени спрямо кредиторите – чл. 451, ал. 1 и чл. 452, ал. 1 ГПК. Посочените правила са счетени за приложими не само за индивидуалното изпълнение по ГПК, но и за публичното изпълнение по ДОПК, с оглед препращащата норма на чл. 206 ДОПК, както и при наложен запор в производството по несъстоятелност, предвид субсидиарното приложение на ГПК - чл. 621 ТЗ. Посочено е, че съгласно чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 3 ТЗ, запор върху вземане или върху движимо имущество и ценни книги по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност. С оглед на характеристиката на обезпечителната мярка „запор“, с вписването му в ЦРОЗ за кредитора, в полза на когото е наложена, не възниква право на предпочтително удовлетворяване („заложно право“) и същият не придобива качеството на обезпечен кредитор. Заложният кредитор не може да впише пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, ако залогът му е вписан след вписване на запор (обезпечителен или изпълнителен) в ЦРОЗ върху същото имущество, като имуществото се продава от съдебния или публичния изпълнител, а не по реда на ЗОЗ. Вписването на наложения по ГПК или ДОПК запор в ЦРОЗ определя и кой е приложимият способ за изпълнение – по ЗОЗ или по ГПК / ДОПК върху заложеното и запорирано имущество, като осуетява пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, когато запорът е вписан преди залога. Вписването не поражда право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в производствата по индивидуално изпълнение, с което право се ползват само обезпечените кредитори (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 194, ал. 5, вр. ал. 3 ДОПК), поради което, по-аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, и в производството по несъстоятелност, тъй като това производство има универсален характер и в него участват всички кредитори на длъжника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица осуетяването на пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор - чл. 32а ЗОЗ. Посочено е, че вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ), но той не променя качеството си на хирографарен кредитор и няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността - чл. 638, ал. 4, изр. 2- ро ТЗ. Съответно е приел, че приетите в производството по несъстоятелност публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 27.01.2022г., не са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради липса на материалноправно основание, което дава привилегия за предпочтително удовлетворяване. Същевременно са изложени и допълнителни аргументи, че наложените по реда на ДОПК запори са вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност - на 21.02.2022г., което съдът е приел за недопустимо с оглед забраната, установена в чл. 638, ал. 4, предл. трето ТЗ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗОЗ, чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, чл. 193 ДОПК, чл. 194 ДОПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 30 ал. 1 ЗОЗ, чл. 4 ЗОЗ, чл. 451 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 621 ТЗ, чл. 638 ал. 4 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 2 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ, чл. 724 ТЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Приложими ли са правилата на Глава четиридесет и четвърта ТЗ – „Оздравяване на предприятието“ и допустимо ли е предлагането на план за оздравяване за длъжник, спрямо който производството по несъстоятелност е открито в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ и е възобновено на основание ал. 2 от същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
по приложението на процесуалните преклузии. Само в евентуалност е довода му, основан на чл. 513, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. При това, цитираната съдебна практика, освен че дава принципен отговор относно допустимите от авалистите възражения срещу приносител на записа на заповед, с която решението на въззивния съд не конфронтира, съдържа и произнасяне в конкретната, сочена от ответниците хипотеза на недобросъвестност/ злоупотреба с право - тълкувателната част на решение по т. д.№1588/2015г. на І т. о. ВКС, споделена в решение т. д.№84/2017 г. на ІІ т. о. ВКС, в идентична на настоящата хипотеза - непредявени срещу издателя на ценната книга вземания, основани на същата, в производството му по несъстоятелност, предвид последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ. Според същите, предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство поемателят разполага с право да упражни правата си по ефекта срещу солидарно задължените лица, като задължението на авалиста не може да се счита за отпаднало или погасено, нито с непредявяване на издателя вземането, основано на менителничния документ, имащ единствено гаранционна функция, нито дори с последващото изгубване на правосубектността на издателя. Акцентира се на безспорните последици от непредявяване вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник, в сроковете по чл. 685, ал. 1 и по чл. 688, ал. 1 ТЗ – погасяване на процесуалното право за реализиране и удовлетворяване на такива непредявени вземания, а не погасяване на самото вземане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 252 ал. 1 НК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 485 ал. 2 ТЗ, чл. 513 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 694 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
не е изпълнено соченото допълнително основание за допускане до касационно обжалване. Решението по т. д. №1959/2021 г. на ВКС, I т. о. разглежда по същество проблема за нищожност на договор за цесия на вземане, предмет на висящ процес, когато цесионер е упълномощеният за процесуално представителство адвокат. Подобна хипотеза не е предмет на настоящия спор, а и обуславящите въззивното определение изводи на БАС са процесуални въпроси, а не материалноправни – вкл. за това налице ли е нарушение на закона, водещо до нищожност на самия договор за прехвърляне на вземане. Решението по гр. д. №3590/2020 г. на ВКС, IV г. о. дава отговор на въпроса кога трето за спора лице е легитимирано да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за цесия, като разглежда случаите на съществуващ правен интерес. Същото решение не е постановено по повод на иск, подаден от несъстоятелен длъжник, т. е. не отчита спецификите на производството по несъстоятелност и свързаните с него съпътстващи го искови производства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 630 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 637 ал. 3 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 673 ал. 2 ТЗ, чл. 674 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 688 ал. 1 изр. 2 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 728 ТЗ
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на предмета, с който е сезиран, според заявените страни, правопораждащи юридически факти и петитум?”; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, за да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане?” (по тези два процесуални въпроса твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; Решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №215/30.10.2019 г. по гр. д. №4780/2018 г. на ВКС, IV ГО; Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 ., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о.); 3. „При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира/защо?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС - I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 г., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г.); 4. „При наличие на разписка за получена парична сума, въз основа на договор за паричен заем между търговци, в която е посочено получаване на паричната сума от управителя на дружеството-заемател, възможно ли е оборване на получаването с косвени доказателства (управителят на заемателя не е бил на територията на страната на датата, посочена в разписката)?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №43/26.03.2015 г. по гр. д. №4638/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №2354/2013 г. на ВКС, III г. о. и Решение №174/29.04.2011 г. по гр. д. №640/2010 г. на ВКС, IV ГО); 5. „Представлява ли елемент от фактическия състав на договора за заем доказване наличието на предоставената в заем парична сума у заемодателя?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение №20/02.02.2011 г. по гр. д. №620/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение №174/23.07.2019 г. по гр. д. №5002/2008 г. на ВКС, IV ГО и Решение №317/23.02.2015 г. по гр. д. №1238/2014 г., IV ГО); 6. „При въведено в исковата молба твърдение, че заемателят не е получил реално парична сума по договор за паричен заем, сключен между търговци, чия е тежестта за доказване на отрицателния факт на неполучаването?” (твърди противоречие с Решение №379/06.01.2014 г. по гр. д. №171/2012 г. на ВКС, IV г. о.); 7. „Какво е значението на разписката към договора за паричен заем за наличието на заемно правоотношение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №240/26.10.2016 г. по гр. д. №922/2016 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №119/01.07.2016 г. по гр. д. №6182/2015 г. на ВКС, IV г. о.) и 8. „Ако за доказване на вземането си заемодателят представя договор за паричен заем, разписка за получаване на парична сума и запис на заповед, при постановяване на съдебния акт следва ли решаващият съд да разглежда всеки от документите самостоятелно и във връзка с останалите документи, доказващи паричен дълг?” (по този въпрос сочи противоречие със задължителната практика, формирана по т. 17 ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г.).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ЗТР, чл. 55 ал. 1 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 692 ал. 1 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 3 ТЗ, чл. 694 ал. 5 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 8 ЗТР
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Извън валидността и допустимостта на обжалвания акт, допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.