от значение за спора в противоречие със съдебната практика - основание за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280 ГПК. Касаторката излага, че в нарушение на процесуалния закон съдът, не е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК преценявайки показанията на разпитаните свидетели. На следващо място излага, че въззивният съд не е обсъдил всестранно и пълно всички събрани по делото доказателства. Счита, че неправилно е изключил представените по делото договори за заем и дарение, като не е съобразил, че те кореспондират на показанията на водените от нея свидетели. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК посочва, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Първият формулиран въпрос е: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе относно относимостта и значението за спора на всички събрани по делото доказателства? Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет? Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и без да ги обсъди в съвкупност и да отчете връзката между тях. Тези въпроси се поставят във връзка с твърдението на касаторката, че въззивният съд е игнорирал част от събраните писмени и гласни доказателства, като е извел изводите си само въз основа на избрани от него такива. Счита, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №******г. по гр. дело №127/2020г., Решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г., Решение №210 от 15.08.2014г. по гр. д. №6605/2013г., решение №60134 от 08.11.2021г. по гр. д. №1062/2021г., решение №50148/24.01.2023г. по гр. д. №407/2022. Следващите въпроси: 2. Налице ли е заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК, когато по делото бъде установено, че свидетелят е имал конфликт с едната от страните. При противоречие в свидетелските показанията относно един и същ факт, длъжен ли е въззивният съд при преценката им да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от свидетелите пред други и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? са взаимосвързани и касаят допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, произтичащи от неизпълнение на задълженията му да извърши преценка на свидетелските показания, доколкото между тях има противоречие при установяване на един и същ факт. Касторът твърди, че според наложилата се практика, като заинтересовано лице следва да се приемат не само лицата, изброени в чл. 172 ГПК, а всяко лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или вреда на една от страните. В тази насока цитира решение №207 от 17.03.2021г. по гр. д. №165/2020г. на ВКС, решение №60173 от 15.12.2021г. по гр. д. №1431/2021г., решение №159/22.02.2016г. по т. д. №1871/2014г., решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016г., решение №182 от 15.07.2019 г. по гр. д. №3322/2017г. Посочени са и следните материално-правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС -основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: В какви случай се счита за опровергана презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака. Опровергана ли е презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика? Касаторът излага, че поставените въпроси са основни при определяне на по-голям принос на единият от съпрузите, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, тъй като в зависимост от това, в какво се изразява приносът на всеки от съпрузите в семейството и какви по размер доходи е получавал всеки, се определя дали е основателен иска по чл. 29, ал. 3 СК. Твърди, че при произнасянето си, въззивният съд не съобразил практиката на ВКС, възприета в решение №85 от 03.11.2017г. по гр. д. №4360/2016г., решение №60147 от 15.12.2021г. по гр. д. №1102/2021г., решение №72 от 15.07.2016г. по гр. д. №290/2016г., че презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака се опровергава, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика, което е основание за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следващите формулирани въпроси: В какви случаи частните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила? Ползват ли се частните свидетелстващи документи с материална доказателствена сила, ако тяхната достоверност е потвърдена със свидетелски показания? се поставят във връзка с извода на съда, че представените по делото договори за заеми и дарения не биха могли да послужат като доказателство, че семейното имущество е придобито със средства, взети или дадени на ищцата от нейни близки. Според касатора, в практиката на ВКС се приема, че частните документи имат материална доказателствена сила, ако по делото са приети и други доказателства, които мога да бъдат писмени и гласни, и които установяват същия факт. Предвид което счита, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение №213 от 15.01.2018г. по гр. д. №856/2017г. на ВКС, решение №58/23.03.2016г. по гр. д. №3666/2015г., решение №57/28.06.2021г. по гр. д. №1593/2020г., което е основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК.