са неотносими. По делото не е установено безспорно, че е налице съпричиняване. Съдът е разсъждавал в насока, че дори ако счете, че пострадалата е допринесла за вредоносния резултат, възражение за съпричиняване не може да бъде повдигано, предвид възприетото в т. 6, б. а и б от мотивите на ТР №2/22.12.2016 г. на ВКС, ОСНК становище. Този извод е изцяло в съответствие с посочената практика на ВКС в цитираното тълкувателно решение. Нещо повече – касае се за специална защита, която законът дава на определена категория лица, между които и ищцата /имаща качеството на “престарял човек“/. Очевидно е, че лицата по отношение на които водачът на МПС трябва да е особено внимателен, имат допълнително качество, с което именно се свързва и засилената им защита. Законодателят е поставил изискване за повишено внимание на водачите, когато такива лица са участници в процеса по движение по пътищата. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека /а за децата и в чл. 117 ЗДвП/ е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека. Събразявайки законодателната уредба и задължителната съдебна практика въззивният съд е стигнал до извод, който е в съответствие с практиката на ВКС, а не както твърди касаторът – в противоречие с нея.