във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1). Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?; 2). Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, конкретни увреждания, претърпени и търпени болки и страдания на пострадалия и настъпили усложнения и трайни последици и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 3). Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците от тях? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания? По първите три въпроса касаторът твърди противоречие с решение №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение №259 от 19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение №136 от 1.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение №88 от 17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №158 от 17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на ВКС, на I т. о.; 4). Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение да вземе предвид наред с указаните в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Касаторът твърди противоречие с решение №749 от 15.12.2008 г. по т. д. 387/2008 г. на ВКС, II т. о; решение №66 от 03.07.2012 г. по т. д. №619/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №83 от 06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение по т. д. №795/2008 на ВКС, II т. о.; решение по т. д. №619/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение по т. д. №916/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение №101 от 3.07.2014 г. по т. д. №4391/2013 г. на ВКС, II т. о.; 5). Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? Касаторът твърди противоречие с решение №142 от 30.03.2020 г. по т. д. №2970/2018 г. на ВКС. I т. о.; решение №221 от 8.02.2016 г. по гр. д. 1453/2015 г. на ВКС, I г. о.; решение №217 от 9.06.2011 г. по гр. д. 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение №92 от 16.03.2012 г. по гр. д. №980/2011 г. на ВКС, II г. о.; решение №323/27.09.2012 г. по гр. д. №408/2011 г. на ВКС, I г. о.; решение №480 от 07.11.2011 г. по гр. д. №1347/2010 г. на ВКС, I г. о.