Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ

Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: […]
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ

Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: […]
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

1“В случаите когато потвърждава решението на първата инстанция, въззивният съд освобождава ли се от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?“; 2“Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните и дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания?“; 3“Писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва ли да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се свежда до питането дали утвърденото от министъра на отбраната допълнително щатно разписание, според което заеманата от ищцата длъжност е срочна, представлява изключението по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ. Въпросът е свързан с обсъждането на събраните по делото доказателства и изразява по същество доводите на страната за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилен анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения и формиране вследствие на това на грешни крайни изводи. Извън това, формулировката на въпроса съдържа условия и обстоятелства, които не са приети за установени от въззивната инстанция. Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника, че временното щатно разписание представлява изключението по смисъла на пар.1, т. 8 КТ, но е счел същото за неотносимо към посочените в тази разпоредба хипотези. Доколкото поставеният въпрос представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, не може да обуслови допускането му до касационно обжалване. Следва да се допълни, че по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ е налице непротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Според тази практика (решение №94/17.04.2018г. по гр. д.№3082/2017г. на IV ГО е др.) разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ допуска сключване на срочни трудови договори за определено време за работи или дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на ралботодателя, но само по изключение, което е дефинирано в пар. 1, т. 8 ДР КТ; „изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбите на чл. 68 КТ са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на пар. 1, т. 8 ДР КТ, обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В решение №168/2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №4558/2017г. на IV ГО се приема, че обстоятелствата (обективни причини, обуславящи срочността на трудовия договор) може да съществуват, но ако те не касаят задълженията на конкретния работник или не предполагат срочност на тези задължения, изключение по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ не е налице. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е приел, че изпълняваната от ищцата длъжност „технически изпълнител” няма характер на временна, сезонна или краткотрайна (чл. 68, ал. 3 КТ); касае се за работа с постоянен характер. С оглед липсата на доказателства относно причините, обуславящи срочността (чл. 68, ал. 4 КТ, във връзка с пар.1, т. 8 ДР КТ), съдът е приел, че по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ, договорът се счита сключен за неопределено време и това обуславя незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на ТПО, на основание чл. 325, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок и е отменил уволнението. Наличието на съдебна практика по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ и относно критериите за преценка кога е налице изкллючението по смисъла на пар.1, т. 8 ДР КТ от една страна и липсата на аргументация за необходимост от нейната промяна или осъвременяване от друга, налагат извода, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените искове, въззивният съд се е позовал не само на липсата на надлежно дадено от инспекцията по труда /и на взето мнение от ТЕЛК/, респ. от Националния синдикат на гражданската администрация на МВР предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но и невзето предварително съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, която липса на съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, сама по себе си обосновава извод за незаконност на извършеното уволнение. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

и не е отговорено на общо условие в чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Извеждането на правен въпрос от касационни оплаквания е в разрез с ролята на Върховен касационен съд при факултативното обжалване, предвид възприетото в. т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Следва да се добави, че в изложението на касатора не само не е посочен ясно и точно правен въпрос. При разнопосочните коментари на цитираната тълкувателна практика остава непонятно виждането на защитата за погасено по давност вземане за обезщетение, предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр чл. 225, ал. 1 КТ, при положение че за този иск законът предвижда тригодишен срок /както по всички останали трудови спорове без уредените по изключение/. Законният срок очевидно не е изтекъл, включително по отношение на заявеният в хода на делото увеличен размер на претенцията. Затова изтъкваната задължителна тълкувателна практика на ВКС не съдържа указания, които да са от значение за разгледаните в случая възражения на ответника, в обуславяща за правните изводи на съда насока. Безпредметен е и коментарът на касатора в оспорване на мотиви, с които въззивният съд хипотетично разяснява какво би следвало да стори работодател в условията на чл. 120в, ал. 1 КТ, за да защити прекратителното основание по чл. 328ал. 1, т. 4 КТ по отношение на уволнен конкретен работник или служител, при положение че в случая работодателят се е позовал на спиране работата на всички игрални зали в обекти на дружеството и на престой на всички наети от него служители, включително работещите в процесната зала с игрални автомати в [населено място] и включително за ищеца Г., като въззивният съд решаващо е приел, че това в действителност не е било така.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Когато от представените по делото доказателства – договор за защита и представителство – е видно, че страните са договорили адвокатското възнаграждение общо, а не поотделно за защита по всяка от претенциите / чл. 2, ал. 5 от посочената наредба/, то следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 Наредбата?“ и „Длъжен ли е съдът служебно да приложи чл. 20 ЗЗД, респ. да тълкува действителната воля на страните в договор за правна помощ?“. Жалбоподателят счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява ли по своето естество трудова дейност или не, респ. може ли да бъде трудова или не?“; „Следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с намаляване на възнаграждението, което е получил уволнения работник като общински съветник, в хипотеза, в която служителят престира работна сила по правоотношение, приравнено на трудовото по смисъла на КСО?“; и „Когато едно правоотношение е третирано от осигурителното право като трудово, то следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, л. 1, т. 3 КТ с възнаграждението което е получавала страната по това правоотношение?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния административен съд /ВАС/, същевременно поддържа, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

очевидно не се отнасят до конкретни изводи на въззивния съд, обусловили решаващата му воля. Първата част на първия въпрос - ръководна ли е длъжността на ищцата, не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. На него отговор би могло да се даде само при разглеждане на касационната жалба по същество, след допускането на касационно обжалване, ако са били налице основанията за това. Останалите въпроси са свързани с несъгласието на касатора с приетото от съда, че заеманата от ищцата длъжност не попада в ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ. Отделно от това въпросите са и некоректно формулирани и не съответстват на възприетите в обжалваното решение релевантни факти. По делото не установено, нито въззивната инстанция е излагала съображения, че ръководителят на ДП е делегирал ръководни функции на „финансовия контрольор”, нито че тази длъжност е сходна с длъжността на ръководителя. Въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ представляват оплаквания за необоснованост на решението, поради което не могат да обусловят допускането му до касационно обжалване. Питанията не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

123175 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право