и последният трети въпрос, дори в едната си част да покриват общия селективен критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, не отговарят на допълнителната предпоставка в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото-когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосноваване от касационната жалбоподателка на посочените хипотези. По естеството си въпросите представляват оплакване срещу правилността на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК, поставени са във връзка с изложените в касационната жалба твърдения за неправилна оценка на установените по делото факти, погрешен анализ на доказателствата, както и неправилно интерпретиране на свидетелските показания, довело до необосновани логически изводи на въззивния съд, което би било релевантно в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК) и по което касационният съд не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК (ТР №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС).