1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по предмета на делото, след като прецени и обсъди в мотивите си всички относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? 2. Длъжен ли е въззивният съд да разпита свидетел, допуснат от първата инстанция, който не е бил разпитан, въпреки че определението за това не е било отменено, и са противоречиви показанията на разпитаните свидетели в установяване на релевантните обстоятелства? 3. Може ли въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, да обоснове решението си на доказателства, събрани в дисциплинарното производство, това нарушава ли принципа по чл. 11 ГПК и каква е доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, конкретно – на докладна записка на прекия ръководител на уволнения работник/служител, констатираща допуснати нарушения на трудовите задължения? 4. Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, когато поисканите обяснения са за нарушения на трудовата дисциплина, описани в документ, за който работникът/служителят не знае? 5. Кога може да се счита, че заповедта по чл. 195 КТ е мотивирана в необходимата степен? 6. Кои са обстоятелствата, които трябва да съобрази работодателят, респ. съдът, за да прецени тежестта на нарушението и в частност, може ли да се приеме, че работникът/служителят е нарушил трудовите си задължения с деяние, извършено в извънработно време? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон (чл. 193 КТ, чл. 189, чл. 195, ал. 1 КТ) и съществени процесуални нарушения (по чл. 266, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноските по делото.