Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 8 ГПК

Състезателно начало
Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

чл. 8 ГПК

Състезателно начало
Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Как се прилага задължението на въззивния съд да съобрази всички доводи и възражения на страните, както и след като обсъди всички доказателства да даде заключение за установените факти, като подробно изложи мотиви по отношение на установените факти и тяхното правно значение, за да определи спорното право и да разреши спора по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. След като ответникът оспорва изцяло насрещния иск и от събраните доказателства се установява, че ищците по него са загубили владението си за повече от две години и е настъпило прекъсване на давността, следвало ли е въззивният съд да се произнесе служебно по приложението на чл. 81 ЗС, дори и да не е бил изрично сезиран с такова възражение от ответника по насрещния иск? 2. След като от събраните по делото доказателства се установява, че в продължение на не по-малко от две години ищците по насрещния иск не са предприели никакви действия за отблъскване на владението /което са загубили/ и са допуснали прекъсване на придобивната давност, която претендират по делото като единствено основание за собственост, допустимо и правилно ли е въззивният съд да уважи така предявения насрещен иск единствено на база абстрактни твърдения на доведени от страната свидетели, които дори не са в състояние да установят границите, в които това владение евентуално се е осъществявало, респ. дали частично или изцяло границите на владението съвпадат или покриват границите на поземления имот, предвид липса на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни или друго/? 3. Следвало ли е въззивният съд да остави насрещния иск без движение, като укаже на ищеца, че не сочи доказателства и не прави релевантни искания за индивидуализирането на процесния имот, както и че при условията на пълно и главно доказване в негова доказателствена тежест е да установи точно, ясно, конкретно и пълно границите, съседите и площта на имота, както и дали владението му обхваща тези граници /предвид липсата на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни/, респ. след като пред въззивната инстанция са разпитани свидетели, които също не могат да установят конкретни граници, нито на владението, нито на поземления имот, имал ли е въззивният съд друга процесуална възможност, освен да потвърди първоинстанционното решение? 4. Може ли да се приеме, че е налице законосъобразно владение и в частност своене на недвижим имот /земя/, при положение, че по никой начин не са установени на терен каквито и да било материални граници на процесния имот /липсват ограда, колчета, синур, гранични камъни или друго/ и след като претендиращият владение /своене/ не е в състояние конкретно да установи с годни доказателствени средства границите, в които е осъществявал претендираното владение? 5. Следва ли въззивният съд в своя съдебен акт да се обоснове защо кредитира едни, а игнорира други доказателства по делото и длъжен ли е да обсъди събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка, респ. налице ли е неизпълнение на задължение на съда за обсъждане на всички доказателства по делото, когато тези доказателства са обсъдени частично, избирателно и едностранчиво и представлява ли това съществено процесуално нарушение, което да служи като основание за отмяна на атакуваното въззивно решение поради неправилност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

„При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка една от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка като изложи конкретни съображения по отношение на кредитирането им; Длъжен ли е съдът да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните; длъжен ли е съдът да обсъди приетите по делото експертизи наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви по отношение кредитирането им при евентуално противоречие между заключението и другите доказателства; при разпределена от съда доказателствена тежест за установяване от ответника-производител, че твърденият дефект, причинил вредата, вероятно не е съществувал към момента, в който стоката е пусната в обръщение, неподаването на отговор по чл. 131 ГПК и неангажирането на доказателства в хода на двете съдебни производства, освобождава ли го от санкционните последици на чл. 133 ГПК и от задължението позитивно да докаже вменените му в тежест обстоятелства; съобразно нормата на чл. 133 ЗЗП коя страна в процеса носи доказателствената тежест да установи дали процесната вещ, включително съставната част от дефектната вещ, е произведена при спазване на приложимите нормативни разпоредби и обичаи в практиката - дали страната, навеждаща съответните твърдения (ищецът) или производителят (приравненото на него лице) без значение от процесуалното му качество и позиция в производството?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по т. 1на чл. 280, ал. 1 ГПК като цитира ППВС и решения по чл. 290 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/ „Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди?“ – жалбоподателят се позовава на решение №111 от 17.03.2014 г. по гр. д. №4207/2013 г. на IV г. о. на ВКС, т. II от ППВС №4/1968 г., т. 11 на ТР №3/2005 г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС; 2/ „Следва ли съдът с доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, да укаже на страните за кои факти и обстоятелства конкретно не сочат доказателства и ако не е сторил това, преклудира ли се възможността на страната на която не е указано, да представи такива пред въззивната инстанция?“; 3/ „При констатирана нередовност на ИМ от въззивната инстанция и дадени указания за уточняване на исковата претенция, допустимо ли е представяне на доказателства пред въззивната инстанция във връзка с уточнените обстоятелства по иска?“ – сочи се, че по поставените втори и трети въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задълженията си по чл. 7 и чл. 268, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1.“Изпълнено ли е изискването на чл. 236 ГПК за посочване в съдебното решение на три имена на съдията за първоинстанционното решение с оглед преценката дали е постановено и подписано от съдия?“; 2.“Длъжен ли е съдът да аргументира приетите от него за доказани факти и обстоятелства?“ /т. 3/; 3.“Длъжен ли е съдът при отделяне на спорното от безспорното да се съобрази с изявленията на страните?“; 4.“Официален или частен е документът – плик с входящ номер, за подаване на наддавателно предложение в канцеларията на районния съд? Официален или частен документ е самият входящ номер, поставен с печат? Каква е тежестта на доказване и правилно ли е разпределена тя от първата инстанция? При видими подправки в датата, както и при видима наличност на различни години, които са поставени с датен печат, следвало ли е съдът да открие производство по оспорване на тези документи? Следвало ли е да го направи служебно или да изключи документа от доказателствата по делото като нечетлив?“; 5.“Позволява ли правилото на чл. 183 при представени заверени преписи от документи и поискано от другата страна представяне на оригиналите на документите, право на преценка на съда дали да приложи последиците от непредставянето на оригинала?“; 6. „Правомощията на съда по чл. 178 ГПК за преценка на доказателствената сила на документ с поправки, прибавки и други външни недостатъци, като е тълкувал разширително тази правна норма; 7. “Как се определя времето на извършване на публичната продан-от изричния законов текст или от твърденията на страните?“; 8. „Нестаналата публична продан недействителна ли е? Може ли да бъде действителна публична продан, проведена без да има подадени в срок наддавателни предложения?“; 9.“При преценка на предмета на едно съдебно дело и вида на предявените искове и тяхната правна квалификация, обвързан ли е съдът с доклада на първата инстанция? Може ли съдът да преценява вида на предявените искове, въз основа на изявления на един от ищците, че приема доклада по делото или следва да преценява какви искове са предявени по направените уточнения преди връчване на препис от исковата молба?“; 10. „Има ли изменение на иска, ако уточненията по предявените искове са направени след оставяне на исковата молба без движение и по изрично разпореждане на съда? Следва ли да се считат част от исковата молба претенция, всички уточнителни молби по исковете, подадени преди връчване на препис от исковата молба?“; 11. „Следва ли съдът да изчака влизане в сила на разпореждането за недопускане на изменение на иска и едва тогава да разглежда спора или въззивната жалба?“; 12.“Относно възможността да се съединява иска по чл. 496 ГПК за недействителност на публична продан с установителен иск за собственост“; 13. „По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публична продан по чл. 496, ал. 3 ГПК и от тук по какъв иск е образувано първоинстанционното дело и колко иска са предявени?“; 14. „От кой момент следва да започне разглеждането на делото след отмяна на определението за връщане на исковата молба?“; 15. „Кое е първото по делото съдебно заседание, ако на първото насрочено заседание ход на делото не е даван, има ли то статут на първо по делото заседание?“; 16. „Следва ли да се допускат оспорвания на документи, направени с изрична писмена молба, подадена преди заседанието по делото? Следва ли съдът да посочи кога е настъпила преклузията за оспорване на документи и да посочи кое заседание по делото приема за първо по делото и защо счита, че не е налице оспорване на документи? Следва ли съдът при множество заседания и отлагания на делото да посочи на коя дата е проведено първото по делото заседание?“; 17. „Може ли специалната сметка на ЧСИ да е на името на двама ЧСИ, които не водят общо изпълнително дело, нямат общо деловодство, а само ползват офис в една и съща сграда? Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася парите? Какъв е статута на ЧСИ - публичен орган или частно лице?“ /ТР 2/13/; 18. „Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася сумите?“; 19. “Следва ли съдът служебно да провери дали са налице посочените от ищеца забрани за наддаване и придобиване на имот на публична продан, както и да допусне доказателства за това, че купувачът е подставено лице на лице, което няма право да наддава? Може ли съдът да приема, без събиране на доказателства-че купувачът безспорно не е магистрат или адвокат или друго лице, което няма право да наддава, без да е събрал или посочил някакви доказателства?“; 20. „Може ли съдът при преценка качеството на ответника и при преценка дали той е лице, което няма право да наддава, да се позовава на неприложени по делото актове, източници и данни? И може ли да не ги посочва изобщо?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

са писмените доказателства, че собствеността върху процесните имоти е прехвърлена на ответницата Б. срещу уговорена и реално платена продажна цена, предоставена по банков път след отпуснат ипотечен кредит. Прието е, че ищецът не е провел главно доказване на релевантните факти, че действителната воля на страните по сделката е била собствеността да остане в патримониума на дружеството ищец. Твърденията, че по този начин е намалено имуществото на дружеството и че са увредени интереси на кредиторите, са неотносими към предмета на доказване, а разгледаните доказателства за изясняване на действителните отношения не подкрепят подобен извод.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона – чл. 235 ГПК; за принципа на диспозитивното начало по чл. 8 ГПК, в съчетание с този на служебното началочл. 7 ГПК; за задължението на съда да обсъди исканията и възраженията на страните и да прецени събраните по делото доказателства при постановяване на решението си – чл. 236, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право