относно размера на същото и дела на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, въззивната инстанция е приела за дължимо по-голямо обезщетение от определеното от първата при съвпадащи изводи относно дела на съпричиняване от страна на пострадалия. Съдът, като се е позовал на постановките на ППВС 4/68 и е съобразил: вида на причинените увреждания /травматичен деколман (размачкване и отлепване на кожата от подлежащите мускули) в областта на дясната тазобедрена става; контузия на гърдите – фрактури на 2-ро и 3-то ребро по задната лопатъчна линия; контузия на палеца на лявата ръка/; претърпяното оперативно лечение /мекотъканна операция/, терапевтични и рехабилитационни процедури с приемане на противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти /четири възстановителни процедури в рамките на 1 месец-физиолечение в зоната на травматичния деколман и раздвижване на дясната тазобедрена става/; продължителността на лечебния и възстановителния период /3 месеца, през които е ползван 87 дни отпуск поради временна неработоспособност/; силния стрес и уплаха при настъпване на ПТП; болките и страдания във връзка с оперативната интервенция /в това число предвид поставената за две седмици дренажна помпа за овладяване на отока и затрудненията с дишането/ и последващото възстановяване; неудобствата и дискомфорта от невъзможността за самостоятелно обслужване и при социалните контакти /ищецът имал нужда от непрекъснато подпомагане и обслужване по време на болничния престой и впоследствие в домашни условия, тъй като не можел да се справя с ежедневните си нужди и да шофира/; възрастта на пострадалия /работоспособна - 43г. към датата на ПТП/; впоследствие периодично явяващите се /при рязка промяна на времето – при студено и влажно такова/ болки в зоната на гръдния кош и дясното бедро - които след употребата на аналгетици бавно отшумяват; остатъчния линеен оперативен белег /с дължина 1 см. и широчина 0,4 мм - който е траен по вид, пожизнен и не се променя дори при проведена пластична операция-предвид извършената след преглед констатация на вещото лице-с.188/, и от друга страна по настоящем възстановения обем и сила на движенията на дясната тазобедрена става и окончателното зарастване на счупените 2-ро и 3-то ребро, нормалната дихателната дейност, самостоятелното придвижване на ищеца /без помощни средства и с нормална походка/, социално-икономическите условия в страната към 2019г, е намерил, че дължимото обезщетение възлиза на 30 000лв.