Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 7 ГПК

Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

чл. 7 ГПК

Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Следва ли да участват в производството по нищожност, валидност, истинност и неистинност на документ, всички страни, подписали процесния документ?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР 1/2020/27.04.2022г. по т. д.№1/2020г. на ОСГТК относно необходимото съдействие на съда по чл. 7 ГПК, както и с ТР №7/2020г. от 13.01.2023г. по т. д. №7/2020г. на ОСГТК относно необходимите задължителни другари.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Когато страната представи документ на чужд език, кой е момента, в който документът може да се приложи по делото и да служи като годно доказателство?; 2/ Към кой момент може да бъде оспорен документ, представен на чужд език - към момента на представянето му без превод на български език или към момента, в който са изпълнени изискванията на чл. 185 ГПК?; 3/ Кога започва да тече процесуалния срок за извършване на процесуални действия от насрещната страна, включително срока за оспорване на документа, по отношение на документ представен на чужд език?; 4/ Кога настъпва преклузията за оспорване на документ, по отношение неговата автентичност, вярност и достоверна дата, ако документът не е представен на български език, съгласно изискванията на чл. 185 ГПК и не носи подписа на нито една от страните по делото, в това число и на оспорващата го страна?; 5/ Ако процесуалният срок за оспорване на документ, представен на чужд език, без превод на български език, започва от датата на представянето му, нарушава ли се правото на защита на оспорващата страна и препятства ли се възможността за установяване на обективната истина по делото?; 6/ Към кой момент, съгласно чл. 101 във вр. с чл. 185 ГПК, се смята, че поправеното процесуално действие по непредставяне на документ, с превод на български език, се смята за извършено?; 7/ Налице ли е преклузия за оспорване на документа, при положение, че процесуалното действие по представянето му е нередовно и съдът не го приема като доказателство по делото, до отстраняване на нередовността?; 8/ Чия е инициативата за отправяне на искане по чл. 183 ГПК, за представяне на оригинал на документ, заверен от адвокат?; 9/ Може ли съдът служебно да поиска представяне на оригинал на документ, представен в копие със заверка от адвокат?; 10/ Прилага ли се чл. 32 Закон за адвокатурата по отношение на заверени от адвоката документи, които се представят на чужд език пред съдилищата?; 11/ Трябва ли съдилищата да бъдат стимулирани да заемат активна позиция и служебно да извършват процесуални действия, съгласно чл. 7 във вр. с чл. 10 ГПК, за установяване на обективната истина по делото, в това число и служебното поискване за представяне на оригинал от документ, съгласно чл. 183 ГПК или това не попада в обхвата на служебните задължения на съда?; 12/ Допустимо ли е съдът да обсъжда и основава решението си на доказателства, в превод на адвоката на една от страните по делото? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване по всички въпроси на решенията по т. д. №1300/2011г. на II т. о. и по гр. д. №2639/2001г. на V г. о. ВКС; по въпроси от 1 до 11 вкл. формално се твърди и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 13/ Каква доказателствена стойност има свидетелството за регистрация на МПС?; 14/ Удостоверява ли свидетелството за регистрация на МПС притежаване на правото на собственост от страна на лицето, вписано в документа?; 15/ Следва ли съдът да изследва всяка една от сделките за прехвърляне на правото на собственост и следва ли да изследва законодателството и правната система, действаща по време и място на сключване на всяка една от прехвърлителните сделки?; 16/ Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? – допълнителният селективен критерий по последните четири въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решения по гр. д. №4074/2008 г. на III г. о., т. д. №2946/2019 г. на II т. о. и с Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

най-общо могат да бъдат формулирани по следния начин: 1. Относно задължението на съда да окаже необходимото съдействие на страната, като й даде ясни, пълни и точни указания в какво се изразява неизправността на искането и как същото може да бъде отстранено; 2. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗС съгласно която «Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.»; 3. Относно приложимостта на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН в случаите, в които е отправено искане до районния съд по реда на чл. 35. ал. 2 ЗС за издаване на предварително разрешение за допускане и извършване на делбата. Според касатора по първия въпрос е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с практиката на ВКС, и по-точно РЕШЕНИЕ №******г. на ВКС по т. д. №******г., съдържащо разяснения относно задължението на съда по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му, като твърди, че съдът не е дал ясни, точни и пълни указания на страната да уточни дали не предявява иск за делба, в рамките на който иска съдът да приложи правилото на чл. 35, ал. 2 ЗС, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прекратяване на допустим иск, за който е налице правен интерес от предявяването му предвид невъзможността за постигане на доброволна/извънсъдебна делба. Във връзка със следващите два въпроса касаторът счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално - същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. по отношение на тях е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че първия от тях, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съда, която моли служебно да бъде издирена и съобразена. В случай, че съдът приеме, че липсва достатъчно съдебна практика по повдигнатия въпрос, както и че нормата на чл. 35, ал. 2 ЗС не с достатъчно ясна, с цел създаване на практика по прилагането й в случаи, като настоящия моли да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съдебният акт на апелативния съд да бъде допуснат до касационно обжалване доколкото горният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, как го и за развитието на правото. В тази връзка моли съдът да се произнесе относно вложения от законодателя смисъл в понятието „отсъстващи“ - дали в тази категория лица попадат единствено „обявените за отсъстващи“ по смисъла и по реда на чл. 8 и сл. ЗЛС или тълкуването на понятието следва да бъде разширено, като в него бъдат включени всички изчезнали лица, с които съделителят няма контакт и за които не разполага с данни и сведения относно тяхното местоположение. Във връзка с последния въпрос счита, че точното прилагане на закона изисква да се създаде съдебна практика, отчитаща, че делба, в която част от съделителите са отсъстващи, но преди извършването й е дадено предварително разрешение по чл. 35, ал. 2 ЗС от районния съд, не е недействителна по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН. В последната част на изложението се твърди, че определението страда от „очевидна неправилност“, т. е. е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено „contra legem“ до степен, при които законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, като се касае за особено тежко и съществено нарушение на закона, което може да бъде констатирано от съда „prima facie“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

при някоя от хипотезите по т. 1 - т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т. е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало, провъзгласено в чл. 6 ГПК, ксасаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалвания акт. Касационният съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението или от касационната жалба, може само да го уточни или конкретизира, което е израз на служебното начало, провъзгласено в чл. 7 ГПК. Непосочването обаче на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наличието на посоченото допълнително основание от изчерпателно уредените по т. 1- т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Поради непосочване на правен въпрос, неможе и да се преценява дали е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Затова не се допуска касационен контрол.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Как се прилага задължението на въззивния съд да съобрази всички доводи и възражения на страните, както и след като обсъди всички доказателства да даде заключение за установените факти, като подробно изложи мотиви по отношение на установените факти и тяхното правно значение, за да определи спорното право и да разреши спора по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

12345 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право